Spisanie.to

Аз станах green.

Зеления ми начин на живот

 

„Аз станах green.” Неотдавна прочетох това изречение в една статия и да ви призная честно, силно бях впечатлена. Няколкото съвета за това как да разделяме отпадъците си, да използваме енергоспестяващи крушки, да пестим електричеството и да си носим своя (по възможност от плат) чанта, когато пазаруваме, за да не използваме еднократните найлонови торбички, ме хвърлиха в дълбок размисъл.

Честно да си призная преди това не се бях замисляла много върху всичко това. Налегна ме чувство на вина, че аз самата съм станала причината за унищожението на не едно дърво, а нямах спомени някога да съм засаждала. Ровичках в съзнанието си, за да открия, че поне веднъж съм направила нещо, каквото и да е за Майката Природа… Но, уви! Или страдах от тежка амнезия, или бях един ужасен паразит – егоистично паразитиращ върху всичко заобикалящо ме.

На какво уча детето си? А ако всички са като мен? С какво Аз допринасям за околната среда? Тези въпроси едва не ме „вкараха” в тежка депресия. Реших твърдо, че това и аз да стана green, означава, че трябва да променя начина си на живот. И наистина се случи..

Започнах със крушките и максимално намаляне на консумация на ток. Водех непрестанни лекции у дома как не бива да оставаме включени лампите, след като не сме в помещението. Над ключовете наредих бележки с надписи, гласящи: „Изгаси ме!” Закупих десетина дръвчета, за да ги засадя – за едното едва не ме глобиха, защото съм нямала право да копая на това място, но това е друга тема.

Чинно ровех в боклука си, да не би там да е изхвърлено нещо от стъкло, или от хартия. Два пъти в седмицата налагах вечеря на свещи и телевизия само 20 минути. Естествено, че това със свещите се прие като романтичен жест, което много ме радваше, но за телевизията се наложи словесна война и изнасяне на лекции на тема: „Как да се откажем от безсмислието на паразитното си съществуване!”

За десерт, вместо сладкиши, които се пекат или варят, приготвях от онези кремчета, които се разбиват със студено мляко. И за да не включвам миксера, (който също работи с ток) разбивах с вилица. С гордост мога да кажа, че ставам все по-добра… Хартията изхвърлях в стар кашон от прахосмукачка, за който нямах място в тясната си кухня, а сложих почти в средата на хола и който, след като се напълни нося до пункта за изкупуване на хартия. Не си правех труд да покрия, или замаскирам неудобния товар, тъй като реших, че по този начин давам добър пример на останалите. В офиса си също ровя по кошчетата, събирам хартията, нося си я в къщи, а там в кашона за носене към пункта.

Намалих изхвърлянето на стъкла, поне с 50%. Много от стъклените си бурканчета и шишета използвам за декорация на дома си. Месец по-късно ровенето в служебния и домашния боклук, за да спасявам хартията, с цел рециклиране, стана нещо нормално за мен. Тихите вечери на свещи ми се отразяваха много добре, дори и семейството ми свикна с това. Това доведе и по-ниски месечни сметки за ток. Домът ми стана по-красив със стъклените ми сувенири от „направи си сам”. Косата ми стана по-здрава, тъй като в духа на зелените идеи, започнах да употребявам яйце с малко мед, вместо шампоан…. Изобщо, идеята да помагам на природата с каквото мога, ми донесе само плюсове и по-чиста съвест.

 

Така, че аз съм green…. Е, поне се опитвам…

Надежда Кръстева

добави коментар