Spisanie.to

Алгоритъм на какасийкината обич

След като завърши някоя „сериозна и практична” специалност и приспи съвестта си с това, че вече знае достатъчно за години напред, а после си намери досадна, но сравнително доходоносна и най-вече престижна работа, задоми се и изплюе в света едно-две деца, в живота на човек настъпва един продължителен период (поне до пенсия), в който всичко е спокойно и безоблачно, точно както трябва да бъде.

Делниците са посветени на извършването на въпросната досадна, но сравнително доходоносна и най-вече престижна работа, уикендите – на отпускане и релаксация: чистене вкъщи, готвене за през седмицата (всеизвестен факт е, че никоя добра домакиня например не прави по-малко от един казан боб за домочадието), навикване на децата и разбира се, най-разнообразни забавления като холивудските екранизации на древногръцки митове с нацепени джентълмени в главните роли (по които, няма как, трябва да се въздиша звучно и замечтано), разглеждане на дрехи в големите молове, ядене навън (защото да снимаш димящата си плескавица в светска обстановка е почти толкова престижно като да кажеш, че работиш там, където работиш), правене на снимки за социалните мрежи (за да знае Марчето, че си по-щастлив от нея: имаш си прекрасен топъл дом, средище на чисти енергии и позитивни мисли, любящ човек до себе си и две малки ангелчета, с които те е благословила пресветлата небесна наша майка, ом, амин, ашколсун!).

И целият този арсенал от важни и категорично необходими дейности – за да се убедиш, че имаш живот, от който не ти идва да прекратиш съществуването си.
„Системата” успява да те хване с обещания и да те задържи на мястото ти с разсейване и тромаво, но ефективно отвличане на вниманието.

Понеже, докато си млад, този тип съществуване ти изглежда безкрайно скучно и безцелно, в ума ти се прокрадва някаква смътна мисъл, някаква едва-идея, че хората живеят в нов тип робство и – логично – решаваш да търсиш свобода.

Тогава „системата” (нека алегорично я наречем „Кака Сийка”, тъй като „Големият брат” и „Матрицата” са вече заети) удобно ти поднася отговора на твоите търсения – тук тя е все още предпазлива и неагресивна, нежно те насочва по правилния път и подобно на всяка добре измислена религия, разчита на обич, а не на страх.

Ключът към твоята свобода, твърди Кака Сийка, е в парите. И ти си казваш „аха!”, защото, ако натрупаш много пари, ще можеш да си позволиш да правиш с времето си каквото поискаш и следователно да живееш много по-пълноценен, интересен и смислен живот.

Затова записваш някоя сериозна и практична специалност, с която ще можеш да си намериш доходоносна работа, която ще ти позволи да водиш не твърде скучен живот, защото парите са свобода. И с този пръв правилен избор наивният ти бунт е преосмислен – Кака Сийка те обича и иска да успееш.

Намираш си досадна, но сравнително доходоносна и най-вече престижна работа, защото това е първата крачка към успеха. Това е начинът да се изкачи стълбата до върха, а Кака Сийка знае верния път и бидейки справедлива, любяща и грижовна, тя неизменно те насочва в правилната посока.

Задомяваш се и създаваш деца, защото това е твоят дълг пред обществото – ти не си егоист и егоцентрик, интересуващ се само от себе си, че да не искаш да се обвържеш със свещените връзки на семейството и да се грижиш за лапетата, които си пръкнал.

Затова, като добър родител, записваш лапетата на ясла и отиваш да се трудиш в името на великия успех, който те чака един ден, когато ще можеш да си купиш по-нов модел телефон, по-нов модел кола, по-нов телевизор и да ядеш плескавици всяка вечер в различен ресторант – и именно това са ценностите, които искаш да предадеш на децата си, това е голямата идея, че с много труд и пот, човек все пак успява!

И благодариш на Кака Сийка всяка вечер, че е така справедлива, мъдра и дава равен шанс на всички. Ето, вече всичко е ясно – единствените, които не успяват, са тези, които не са го поискали достатъчно силно, защото… защото не са допуснали Кака Сийка в сърцето си.

И за да останеш в това разположение на духа, за да продължиш да си ведър, целеустремен и изпълнен с надежда за бъдещето, Кака Сийка ти предоставя всевъзможни радости като неделната разходка в мола (за да знаеш какво ще можеш да имаш един ден, когато вече категорично успееш), завладяващите истории от големия екран за хора точно като теб или само едно стъпало пред теб и техният вълнуващ живот, изпълнен с кариерно развитие, красиви дрехи, остроумен диалог и в крайна сметка – любов, а за по-интелектуалните – дълбоко философски писания за съдбата, предопределената среща на сродните души, духовното пробуждане и смисъла на живота, използващи екзотични думи и фрази като „мактуб”, „захир”, „усещане, че си жив”, „животворна енергия”, „космическа предопределеност” и т.н.

И ето, един ден вземеш, че се събудиш недоволен. И то не точно недоволен, ами по-скоро с едно такова чувство, че има нещо повече… ама какво повече точно не знаеш.
Еретична мисъл. Престъпмисъл. Веднага й избягай. Защото, ако започнеш да си мислиш, че има „нещо повече”, току-виж се оказало, че е така.
И тогава спираш да си доволен от това, което имаш, започват да ти се въртят едни такива мисли за някакво примирение… и тя белята станала.

Повечето хора, за щастие, успяват да избегнат подобни изстъпления.
Недоволството, разбира се, е присъщо и на най-задоволения и разсейван човек. Той обаче, бидейки правоверен, може цял живот да живее с мисълта, че се бунтува, без да знае точно срещу какво.

Нели Кацарова

добави коментар