Алтернативен прочит на турските сериали

Скъпи читатели,

иска ми се да ви предложа един по-нетрадиционен анализ на турските сериали. Всъщност изобщо не възнамерявам да ви запознавам нито с безброй епизоди, нито да се задълбочавам в любовните триъгълници на главните герои, които обикновено се свеждат до невъзможна любов между братовчеди или пък класова неравнопоставеност, която застава непреодолимо на пътя между двамата влюбени… По-скоро в типично свой критичен стил искам да ви наведа на размисъл, защото това му е хубавото на изкуството, че без значение дали харесваме даден филм, сериал, книга и т.н. те ни задават посока за размисъл. Така че в този ред на мисли, възнамерявам по ренедекартовски да ви призова да приложим заедно принципа на Cogito ergo sum.

Както всички сме забелязали, т. нар. „турска вълна“ заля ТВ ефира в България и все още не се е отдръпнала. Помните ли, че едно време и други приливи застигаха България като например Френската нова вълна от 50-те, която ни плисна с ненадминатите филмови достижения на Годар? Спомня ли си по-възрастната част от вас, че през 60-те избълбукаха и филмите от чехословашката нова вълна?

Веднага по-будните от вас ще се опитат да ме оборят, като ми кажат, че това са сравнително несериозни сериали в жанра „сапунка“, предназначени за нашите майки, баби или пък съученички, които вече имат второ дете и, съответно, прекарват повече време вкъщи и имат нужда от разтуха, почивка и запълване на времето… Да, съгласна съм, че всеки човек има нужда от малко сапунени мехурчета в живота си, от нещо разтоварващо, мисловно необременяващо и мелатонино-приспиващо. Само че аз като човек, който преди да обремени с нещо тялото си, в случая мозъка си, обичам първо да преброя до три и после да изям мазния хамбургер.

Добре, а ако ви кажа, че фалшът и лъжата за отношенията в съвременното турско общество представляват един стар, изгнил и прорасъл с кълнове картоф, щяхте ли да изядете този стар, изгнил и прораснал с кълнове картоф със същия небрежен и отработен жест, с който натискате копчето On на телевизора?

Знаете ли, че всяка трета жена в Турция е жертва на насилие по данни от Deutsche Welle и че от 2002 г. до 2009 г. броят на убитите жени се е увеличил 14 пъти според министерството на правосъдието? Чухте ли, че Премиерът на Турция Реджеп Ердоган заяви, че „мъжете и жените не могат да бъдат равни“, а само „допълващи се“? Разбрахте ли за бруталното убийство на 20-годишната Йозгеджан Аслан от по-миналата седмица – 20-годишната студентка по психология, която беше изнасилена, наръгана с нож, а в последствие тялото й бе изгорено? Случаят предизвика бурни реакции в Турция и изведе на протест активисти за правата на жените (повечето мъже!) по улиците на Турция по къси поли!

До скоро си мислех, че единственият начин хетеросексуален мъж да облече пола е или военната повинност в ирландската армия или пък покана за ергенско парти в някоя скандинавска страна, на което възнамерява традиционно да мине по главната улица с къса пола и разкривени токчета, за да се прости окончателно с щуротийправещата част от живота си.

Ето затова обичам света, в който живеем – да, всички си падаме малко аутисти, постоянно цъкаме на телефоните си, обличаме се странно, но пък имаме по-голямата свобода.

Разбира се, нямам намерение да превръщам този текст в политически манифест за правата на жените, нито да се впускам в коментари за терористичните заплахи, които заляха Европа през последните месеци – за тези неща си има по-осведомени от мен хора, които знаят какво говорят. Факт е, че има насилие над жени (и не само) и в други обществени строеве и държави по света, които не са част от ислямската религиозна общност, но също така е факт и че в България в най-гледаното време се излъчват именно турски сериали. Факт е и че в редица семейства традиционната семейна вечеря вече е на фона на долитащите от телевизора любезности от типа на „Да ви е сладко“ и „Добре сте ми дошли“, които както знаем съвсем не са типични за нашите как да кажа….по-балканско прями отношения.

Мили дами от всички възрастови групи, не си затваряйте очите за истинските факти от живота на съседните нам страни и на света изобщо и не позволявайте преценката ви за политическата или икономическата обстановка в глобалното село, наречено светът, в който живеем, от което все пак и ние сме част, да бъде повлияна от шербетно сиропирани човешки отношения с лек привкус на индрише. Просто ви приканвам да бъдете по-критични към нещата, с които ни облъчват, и да преброите до три преди допуснете някого в дома си, макар и било то само през телевизора.

С риск да прозвуча като феминистка и активистка за женските права с чорапи, опънати чак до коленете, избеляла рокля с копчета отпред и късо подстригана коса от началото на миналия век, все пак ще го кажа: нали не искате да скубете варени гъски пред огнището по цял ден и да трябва да звъните всеки път на Кръстницата си, когато ви се приходи на бал?