Spisanie.to

Бездомните кучета – да помислим по-нестандартно как да ги ограничим.

„През 2012 г. от новия приют в Горни Богров и Сеславци са били осиновени общо 432 кучета. Общо 4987 са заловените безстопанствени кучета през 2012 г. в столицата. Върнатите кучета по местозалавяне са 3784, а са били кастрирани 4381 бездомни кучета. Най-малко безстопанствени кучета има в централните райони на София, а най-много – в крайните. Събраните трупове на кучета на територията на Столичната община за 2012 година са 2976, като от тях 1397 са на бездомни на кучета, а 1579 – на домашни, събрани от ветеринарни клиники.”

Това е официалната статистика на Екоравновесие за миналата година. И тези цифри са може би само част от реалността. Отчетен е броя само на заловените и кастрирани животни, а колко е броя на тези, които все още не са не се знае. В началото на миналата година информацията беше, че бездомните кучета само в София са близо 9000. Държавата непрекъснато се оправдава, че мерки са взети, но просто пари не достигат, за пълното и ефективно осъществяване на проектите за контрол и кастрация на кучетата. Да не говорим за общоизвестната тайна, че дори и парите, които се отпускат за целта не се използват по предназначение. Прибират се за кастрация десетки кучета, отчита се извършена манипулация, за да се усвоят парите, а половината от животните се пускат отново на свобода без да им е сложена дори ваксина.

Копираме непрекъснато методите на по-напредничави държави и организации в Европа, но не се и замисляме, че може би има и други, алтернативни начини за получаване на добър ефект по даден проблем. Миналата година (на 23.04.2012г.) изпратих писмо с предложение до Голяма Столична община с идея, която първоначално може и да звучи странно. Не се е случвало и не е практикувано никъде в Европа, но пък ако се обмисли и дооформи би могло да даде резултат. Никой не ми обърна внимание – незнам дали изобщо някой чете тези писма. Идеята беше проста като организация, би могла да бъде ефективна, а със сигурност няма да бъдат похарчени повече пари, отколкото се заделят и харчат към момента от държавата. Накратко предложението се състоеше в това. При наличието на много междублокови пространства (основно около панелките), които често са неподдържани и неугледни може със съдействието на общините, природозащитните организации и обикновените хора да се обособят по 30-50кв.м., добре оградени пространства, в които да се осиновят и отглеждат по едно или две кучета от един блок.

Така и така е факт, че около всяка жилищна сграда има бездомни животни и е факт, че все се намират хора, които ги хранят. Защо това да не стане регламентирано и контролирано? Факт е също че държавата отделя средства за кастрация и ваксинация, но на безразборен принцип. Нека да има подробен регламент за подобно осиновяване, където ясно и точно да са обозначени задълженията на осиновителите като, например: заграждението да е достатъчно надеждно и на подходящо разстояние от жилищната сграда, да се поддържа необходимата хигиена на мястото, да се хранят и отглеждат животните, подобаващо и т.н. Нима хората, които имат къщи с дворове не го правят? Нека да има и санкции за тези, които не изпълняват поетите задължения, а парите да отиват за поддържане на държавните приюти.

Противниците на подобна идея веднага ще излязат с контра въпроси като: кой ще плаща ежедневната дажба храна и ежегодната ваксина; тези кучета, пазейки територията си ще лаят и ще смущават съня ни; кой ще се занимава с поддържането на чистота на заграждението и др. Като се замислим отговори има на всички въпроси. Просто изчисление на цената на кучешката храна от магазина показва, че дори ако само един вход осигурява храната за две животни, парите, отделени на седмица няма да са повече от 2 лв. на апартамент. А ако за тези животни се грижи цял блок? Сметката е нищожна. А нима и сега масово не се хранят бездомните кучета с остатъците от нашата храна? А що се отнася до дразнещия лай, особено нощно време… Е, нима и сега това не е проблем – и при това от цели глутници, „уточняващи отношенията”помежду си.

Това е само идея, която би могла да се доразвие, така че да са защитени интересите на всички страни, интересуващи се от проблема. И като се комбинира с инициативите на организации като Екоравновесие , Четири лапи и други подобни, може да се окаже че работещите в приютите могат да останат без работа. Само си представете колко жилищни сгради има в София. Дори половината от тях да не разполагат с подобни пространства, дори половината от останалата половина да не желаят да се включат в инициативата, пак остават достатъчно. Десетки, може би стотици кучета ще бъдат ограничени да не хапят и нападат хора и да не се размножават безразборно, а в същото време – какво по-хуманно решение от това? Просто трябва да се замислим и да се направят някои не толкова сложни изчисления. Да се предложи, пък хора желаещи да участват ще се намерят – убедена съм в това.

Катерина Кленовска

добави коментар