Буда Шакямуни част втора

Красивата история на „Просветленият“

Втора част

И така принц Гаутама решил да остане под дървото на живота докато не получи върховно просветление. Седем седмици (в отделните будистки течения това време е различно, но за нещата, които са се случили в и след медитацията, то просто няма значение) Сидхарта медитирал в целта си да го открие. Бил изкушаван от Мара (санскрит – убиец, унищожител тоест будисткия сатана), но безуспешно. Сидхарта успял да го надвие благодарение на силата на любовта и състраданието.

Сетне успял да види всички свои прераждания, от първото, до последното. В своята медитация той разбрал същността на страданието и пътя за избавление от него. Достигнал до най – висшето усещане за покой и свобода, което будистите наричат Нирвана (санскрит „Угасване“), довело го до окончателния изход от цикъла на прераждане Самсара (санскрит „странстване, блуждаене”).

Чрез това индивидуално, осъзнато единение с абсолюта, което не може да се обясни с думи принц Сидхарта станал Буда(Buddha) – „Просветен“ от знанието.Тук той прекъснал своята карма (санскрит “действие“) и трябвало да напусне света и да не предизвиква нова карма със следващите си действия. Поведен от състрадание и любов към хората, той остава за да им разкрие Истината, за която бил просветлен.

Така Буда Шакямуни започнал да разпространява своето ново учение на 35 години. В „Парка на Елените“, близо до град Бенарес, той изнася „Проповедта за завъртането на колелото на дхарма”, което въплъщава основното му учение за „Средният път“. По този начин колелото с осем спици („чакрата“) става основен символ на неговото учение.

Петимата просещи монаси – брамини, пред които Буда говорил, станали първите му последователи – Архати тоест „достойни“. Цялото име на неговата първа проповед е „Задвижване колелото на кралската каляска на световната империя на Истината и Добродетелта“. По – късно към неговите ученици се присъединяват и други групи от хора, включително сина му Рахула. След като разрешил създаването на женски монашески орден, жена му Йашодара също става монахиня и основателка на ордена.

По онова време град Раджагриха станал център на будизма. Цар Бабасара, който също станал негов последовател дарил големи количества средства и земи за изграждането на манастири и центрове за будистки дейности. Буда проповядвал своето учение още четиридесет години преди да се раздели с учениците си Ананда, Маудгаляна, Кашяпа, Субхути, Шарипутра, Упали и още много други. В края на жизненият си път той навлязъл във Великата нирвана (санскрит Махапаринирвана), след което учениците му изгорили тялото му по стар индуски обичай.

Това е красивата история на „Просветленият“. За него можете да прочетете от безброй верни и неверни източници, но най – истинно си остава ирационалното, онази пътечка, която ни води не напред или назад, а нагоре. И знанието, онази светлина, която ни представя истината. За тези, които обичат нещата да се случват по – лесно предлагам най – вълнуващия и завладяващ път – киното. Можете да погледате филма на Бертолучи – „Малкият Буда“, той разказва историята точно толкова истинно, колкото може да я види невинността на дете.

Светлина.