Буда Шакямуни

Красивата история на „Просветленият“

Първа част

Единствено в България изписваме Буда, което на санскрит означава „мъдър“, „знаещ” (Budha), за разлика, в религиозната система, основана от Будда Шакямуни – “Buddhism”, чието име произлиза от думичката “Buddha”, на санскрит означава „просветлен“, „озарен“. „Buddha“ се употребява за човек достигнал най – висше ниво на духовно развитие. Но според условията на българската лексика, ще изписваме Буда с едно „д“.

Сидхарта (буквално: „Онзи, който е постигнал своята цел.“) Гаутама („Пръв измежду земните хора“) Шакямуни („Мъдрецът от рода на Шаките“) се родил в Капилавасту – столицата на царството на Шаките, в близост до Непал, в подножието на Хималаите. Годината на раждане е спорна, но можем да приемем, че това се случва шести век преди Христа (около 563-567г.пр.Хр.).

Баща му, Судходана, бил цар на шаките, наследници на Слънчевата династия. В деня на кръщелния празник на Сидхарта, при майка му, Майа, пристигнал монах-аскет, който предсказал, че младият принц ще стане или велик владетел или ако се отдаде на аскетизъм, ще се превърне в Буда, за да спаси света от греховността и невежеството.

Царят имал други планове за сина си, той виждал в детето си достоен наследник и продължител на рода. Затова изградил високи стени около двореца, не искал принца да вижда каквото и да е негативна страна от живота. Сидхарта израснал в невиждан разкош, а на шестнадесет се оженил за чудно красивата принцеса Йашодара, от която има син – Рахула.

Един ден принц Гауатама чул прекрасна песен, тя възхвалявала красотата на света и неговата природа. Той не можел да разбере какво е това и решил да послуша непознатото усещане в себе си. Въпреки мерките на баща си, принцът успял да излезе извън двореца. Така се срещнал с „четирите знака“, така ги наричат будистите, които променили живота му изцяло. Той видял стар човек, болен човек, мъртвец и аскет. Бил на двайсет и девет години и в този ден разбрал, че съществуват болести, старост, смърт, а в аскетизма съзрял знак за продължение на живота си. Когато се върнал в двореца, баща му изрично му забранил повече да излиза, поставил и специална стража. След чудно знамение, Сидхарта отново напуснал дома си. Поставил си за цел да открие начин да преодолее страданията в живота.

В потока на своето житие, Гауатама напуснал двама свои учители. Сметнал, че техния начин на живот водел единствено до пустота или самоцелно страдание. После открил дървото „Бодхи“ (санкр. “Bodhi” – пробуждане), което с други думи наричали още „Дървото на Просветлението” (Ficus Religioza) или на санскрит „Ашватха“ – дървото на живота, почитано като свещено индийско смокиново дърво. Сидхарта решил, че ще остане там докато не получи върховно Просветление.

Медитирайки, един ден той чул гласа на стар музикант, долитащ от лодка, минаваща по реката наблизо. Старецът поучавал младият си спътник, държейки струнен инструмент в ръце: „Виждаш ли струната, синко? Ако е твърде стегната ще се скъса, ако е твърде разхлабена, няма да свири.“

Така Сидхарта получил мигновено Просветление. Той намерил в думите огромна мъдрост и осъзнал, че след всички тези години е следвал погрешния път.

Следва продължение…