Spisanie.to

Бузлуджа и паралелната реалност

Защо онази космическа чиния, още се мъдри на връх Стара планина? Защото трябва да ни напомни, че не сме си разчистили сметките с миналото. Все още нямаме ясна дефиниция на понятието: „български комунизъм“, а трябва да съставим такава, защото от ноември 1989-та изминаха 23 години. Пък и трябва да дадем обяснение на децата на България, какво е било преди, какво е сега и защо е така.

В София направиха музей на комунизма, но не улучиха точното му географско местонахождение. Подобен разказ за отминаващата, но все още не и мъртва тоталитарна действителност, трябва да бъде изговарян сред шума на гъстите зелени гори и бурни ветрове на Балкана, а не между столичните булеварди. Защото планината носи спомена за миналото, а и в Габровския балкан са се борили безчет партизански отряди. За онова архитектурно недоразумение, мемориал на загиналите ятаци, са дали живота си десетки строители, работили необезопасени, както колегите си на Дунав мост и по други мега проекти на БКП. Та в тяхно име си струва да го запазим и показваме на децата си, като късче жива история.

А и къде другаде, ако не на Бузлуджа можем да говорим за българските проявления на понятията: „социализъм“ и „комунизъм”. Освен, че на това място четата на Хаджи Димитър води неравна борба с турските власти, на 2 август се състои прословутия първи конгрес на БСП. На светлата дата 2 август 1891 г. българските социалдемократи се събират тайно на връх Хаджи Димитър. Инициативата на Димитър Благоев е подкрепена от убедени в левите идеи около 30 на брой активисти, пристигнали на мястото от околните градове Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен. Събитието съвпада с честванията от смъртта на революционера, пръв съратник на Стефан Караджа. Та в прослава на всичко това, в планината изниква онази странна стъклена мухоморка, обърната наопаки. Идеята е мемориалът да напомня за жертвеник, подобен на онези, в които гори вечен огън. А вечният огън, в случая трябва да е паметта за героите.

Може би, усещате уклона ми към левите политически идеи, но не си мислете, че съм на 91-а или нещо подобно. За почти 24-те ми години не видях нищо свястно в дясното пространство, за което да си струва да гласувам. Напротив, оказа се че сини, лилави, жълти и бели са добре замаскирани червени. Предпочитам да избера оригинала, а не ментето. Не ме разбирайте погрешно, наясно съм с недъзите на онзи строй, но той е по-организиран и сигурен от сегашния. А на мен ми писна от хаос и несигурност!

П.П. Един познат ходи на честванията на Бузлуджа, защото е заклет социалист. Пък и искаше да се разсее след нелепата смърт на свой съученик, загинал пак заради демократичното нехайство на властите. Момчето се удави в язовир край Варна, докато се опитваше да спаси човека, с когото е бил на мястото на инцидента. Кончината на двамата младежи е нелепа, защото е следствие от нехайството на властите в България. Но щом моят познат не губи вяра в бъдещето, аз съм сигурна, че ще има и по-добри дни за нас, независимо дали ще са в червен цвят, или не.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор