Spisanie.to

Велики реални герои от нашата епоха

Героизмът винаги е вдъхновявал въображението на масите. Той е в народните приказки и легенди, където хора побеждават чудовища. Присъства също в литературата, културата и традициите на всички епохи, а в последните десетилетия, холивудските герои тържествуват в неравни битки и освобождават безброй невинни от лошите. Но до каква степен такъв нереален героизъм е възможно да съществува в действителност? Всъщност случаите на подвизи с огромно значение са не един и два. Та нали героят от литературата и изкуството е вдъхновен от човека извън тях.

Един такъв пример за уникална смелост е смъртта на Александър Матвеевич Матросов, чието име остава синоним на несравнимо себеотрицание и днес. В битка между съветски и германски войски през февруари 1943 г. , едно от нацистките картечни гнезда успява да устои на ответния огън и нанася много сериозни човешки загуби на Червената армия. Току-що навършилият деветнадесет години Матросов, след неуспешен опит чрез гранати да унищожи противника, се решава на невероятно храбра постъпка. Той се хвърля върху германската амбразура и с тялото си спира пътя на куршумите. Така става много по-удобно за съветските бойци да атакуват немската картечница и да унищожат позицията.

През 1961 година Василий Архипов – военноморски офицер от съветската армия, е на борда на ядрена подводница по време на блокадата на Куба. В един момент от операцията, се оказват обкръжени от всички страни от военни сили на САЩ, които откриват огън. В атаката участва дори авиация. Командващият съветската подводница решава да открие огън по противника с ядрено оръжие. Това би означавало Трета световна война, при това ядрена. В решаващия момент преди изстрелването, Василий Архипов се противопоставя остро на решението на главнокомандващия си, което в онези години неминуемо се наказва със смърт. В последния момент успява да вразуми главнокомандващия и отправят предупреждение към американците да спрат офанзивата. Те се вслушват и положението утихва. Ако не беше Василий Архипов, светът или нямаше да го има, или със сигурност поне нямаше да е същият.

Подобен подвиг извършва Станислав Петров – съветски офицер, служещ в противоракетната отбрана на Съюза. На 26 септември 1983 година, съветските технически съоръжения отчитат американски изстреляни ракети. За тази ситуация е съставен специален регламент за действие, който изисква незабавна ответна реакция. Това отново би значело начало на ядрена Трета световна война! В този момент Станислав Петров се абстрахира от предупрежденията на системите за сигурност и помисля чисто човешки възможно ли е такова безумие от американска страна. Той стига до извода, че грешка или повреда в съветски датчици и приемници е много по-вероятна, от американски ракети, летящи по посока на СССР.

Уведомява началството за инцидента, но не спазва установените напътствия за изстрелване на съветски ракети по САЩ. Застъпва се за позицията си пред висшестоящите, които пък в голяма степен го насърчават да спази правилника. В крайна сметка, Петров успява да устои на натиска. А ако не беше, сега нас нямаше да ни има. В последствие се изяснява, че е бил абсолютно прав да не вярва на техниката и ракетен огън от САЩ няма. Други светлинни отблясъци са разпознати от сензорите като изстрелване. Както Станислав Петров, така и Василий Архипов са припознати от обществеността като спасители на света.

Ами българите? Нали сме смел народ? Дали имаме такива примери за самоотверженост? И още как!

През 1943 година българското правителство се огъва под натиска на нацистите и решава да предаде за унищожение в немските концлагери голяма част от българските евреи. Тогавашният пловдивски митрополит Кирил решава да защити тези невинни български граждани и предупреждава, че ако влакът понечи да тръгне, той ще легне пред него. Този акт и действията на други наши дейци, както и цялостната реакция на уж неразвитото ни балканско и агресивно общество спасява евреите. Когато Ватикана мълчи, а Хърватската Католическа църква дори симпатизира открито на нацизма, един български духовник надмогва религиозните различия и с риск за своя живот спомага за спасяването на евреите!

В края на Втората световна война, майор Асен Мисканов, служещ в Тракия, се самовзривява заедно с бойната позиция, за да възпре пътя на крайни гръцки националисти, устремили се да линчуват местното българско население. За този подвиг не пише в учебниците по история. Такъв герой няма улици, квартали или учреждения на свое име, което определено трябва да се промени.

Пресен пример за българска смелост е инцидентът с кораба „Коста Конкордия”. Тогава петима нашенци спасяват живота на над хиляда от пътуващите. За един от българите, механикът Петър Петров, се твърди, че е помогнал на няколкостотин души, за което е отличен с Наградата за европейски гражданин за 2012 г.

За съжаление героите, за които стана дума, са много по-неизвестни от повечето рапъри, манекенки и други постоянно натрапвани персонажи. Някои от тези спасители са съхранили живота на стотици, други – на милиарди. Без едни от тях днес нямаше да го има света, или щяха да съществуват жалки остатъци от него. Поклон пред техния героизъм!

Виктор Панайотов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор