Вярата в доброто: Възстановена!

Помните ли как виждахте света, когато бяхте малки?
Когато цветно камъче или дървена пръчка, намерени навън можеха да ви направят щастливи.
Когато захарният памук даваше повод за разкази, а балончета с дъвки правехте с часове! Когато да ви намокри дъжда беше забавно, а не ви ядосваше.

Е, да, но после „пораснахте„. И колкото повече неща се случват в живота ви, толкова повече вие губите вярата, надеждата, дори и любовта към и в хората, в доброто, в справедливостта.

Често си казвате „Не е честно!“, „Не мога да повярвам!“, и ако тези реплики изричахте в детските си години, след като някой тайно погледне картите си под масата или ви хвърли бързо поглед, докато уж брои на криеница, в света на големите проблемите са със съвсем други мащаби.

И колкото повече прииждат разочарованията, толкова повече се улавяте да си правите прибързани изводи – за новата работа, за строгия шеф, бъбривата колежка, за съседа.
След като се опарите просто внимавате.
Така постепенно откривате тъмните страни на живота, на общуването с останалите хора – и ставате мнителни и подозрителни. А ако се огледате около вас, ако поговорите с околните ще откриете, че не сте само вие.

Всъщност е много просто да повярвате в доброто у хората отново!
Наистина – не е никак трудно за постигане. Не вярвате? Плъзнете поглед надолу… Изпробвайте тези съвети – те са като солта и пипера към вашата порция живот.

Помагайте на хората, които имат нужда от помощ!

Ако не започнете промяната от себе си, няма как да я търсите у другите.
Ако вие самите не се гордеете и не вярвате в себе си, и не сте убедени, че сте добри хора, трудно ще намерите други, които отговарят на тези изисквания.
Може да дарявате част от своите средства на домове за деца или пък за стари хора, на болници, на хора, нуждаещи се от животоспасяващи операции и лечение, на бездомни, на приюти за животни.
Ако не може да помогнете по този начин, може да бъдете доброволци! Да спомагате за събирането на средства, да отделяте от времето и труда си за нуждаещите се, както намерите за правилно.
Повярвайте, самите вие ще се почувствате по-добре от това. Ще се почувствате удовлетворени и горди от себе си! И сигурно ще има защо!
Недейте просто да гледате и да бъдете безучастни – утре вие самите може да имате нужда от помощ – в краен случай, представете си го по този начин.

За какво сте благодарни?

Помислете за всичко, което останалите хора правят, за което сте благодарни.
Например за това, че днес съседа услужливо задържа вратата в кооперацията, в която живеете и ви пожела хубав ден.
Или пък, когато видяхте как едно младо момче помага на стара баба да се качи в градския транспорт.
Или когато колегата в офиса ви каза „Извинявай, аз сбърках“, вместо да набеди вас.
Или когато любимият човек ви подари любимия ви шоколад, просто защото иска да ви види усмихнати.
Ей такива, дребни неща.
Но те украсяват ежедневието с пъстри щрихи на радост и щастие. Защото си казвате, че света не е чак толкова лош, след като все още има хора, които правят малките жестове, предизвикващи големите усмивки. Без да очакват нещо в замяна, без да бъдат лицемерни.

Обърнете внимание на героите на нашето време!

На хората, които рискуват живота си, спасявайки другите.
На хората, които жертват себе си, без да искат да получат отплата.
На обикновените иначе хора, които се втурват в опожарени сгради, за да извадят обитателите им, на онези, които се катерят по покривите, за да спасят птицата със счупеното крило, или пък защитават беззащитен човек от нападение. Обърнете им внимание. Поне това, ако не успеете да станете един от тях! Ако приемем такива случаи за нормални, ако четем за тях, говорим за тях, ще дойде момент, в които ще се осмелим и да ги извършим, защото вече няма да можем просто да гледаме безучастно отстрани! Да, това може би няма да се случи с всички от нас, но ще се случи с някои – утре може да сте сред съвременните герои, защото те съществуват.

Вслушвайте се в думите на хората!

Слушайте ги, виждайте ги, усещайте ги.
Обърнете внимание на онова, което казват другите. Попитайте ги за любимите им моменти в техния живот, за нещата, които ги карат да се чувстват щастливи. Ще видите колко изненадващи отговори може да получите – те ще са толкова изненадващи за вас, колкото и за човека, който ги е изрекъл. Защото често не се замисляме за най-елементарните въпроси, чиито отговори уж са лесни.
А те не са.
И когато ги получите ще видите колко вдъхновени можете да ви направят – дори само ако сте наясно с вашите различия спрямо другите – това е ценна храна за размисъл.
Освен това не бъдете егоисти – все пак не живеете живота си сами. Ако искате да го направите по-приятен и ползотворен, това може да стане с позитивно отношение към заобикалящите ви хора – гарантираме!

Насърчавайте себе си и другите!

Винаги!
Не смейте да попарвате нечий надежди и мечти – защото с усилия, постоянство и желание те се постигат! Това e абсолютен факт.
Ако ще отказвате себе си и останалите от нови начинания, колкото и налудничави да са те, защо живеете? По този начин си осигурявате едно скучно съществуване, в следствие на което няма да придобиете нито ценен опит, нито приятни спомени. Рискувайте!
Което не означава да заложите дома си на хазарт, а да се запишете на онзи курс по танци, за който толкова много искахте, но все не се решавахте… Или да окуражите приятел да скочи с парашут, вместо да му обяснявате, че е опасно.
Какво е животът без доза адреналин? Отидете на онова интервю за работа, не се колебайте да изберете тази специалност в университета, независимо кой какво ви говори.
Както пеят Аеросмит – „Dream on!“

Не си поставяйте граници – не казвате на детето си да спре да расте, за да може да го побирате в по-малък размер обувки, нали?

Не забравяйте да разгледате галерията!