Spisanie.to

Да заминеш или да останеш – това е въпросът!

Днес все повече млади хора са принудени да направят тежкия избор – тук или в чужбина!

И тук нещата не са розови, но и в чужбина няма да попаднем на широко отворена врата! Никой няма да ни хване за ръчичка и да ни намери работа. Май сами ще трябва да завържем престилката през кръста – мислейки си, за двете висши образования, изкарани в България, и да се хващаме на работа.

Дипломите сме ги закачили за украса на стената в стаята, а в това време лъскаме усилено, мръсните чинии на съседите в чужбина. Дори се радваме, че имаме работа и ще изкараме двойно повече, отколкото у нас, нищо че там сме невидими – оставаме доволни!

Горко им на тези, които останат тук! Решени да се реализират ще трябва да преминат през множество перипетии, в повечето случай трагикомични, поставени им от живота и по точно от местата, на които търсят работа. Средна заплата – нестигаща дори и за основните ни нужди, сърдити шефове, недоволни и вечно оплакващи се колеги, извънреден, невъзнаграден труд – това са само част от нещата, с които ще се сблъскаме.

Какво ни остава тогава? Как да се бориш, когато парите нестигат дори за насъщния? Как да не падаш духом, когато всичко е толкова несправедливо? За каква средна класа става дума изобщо у нас? – Че то такава няма!

Делим се на бедни и богати! Най-малкото в чужбина средната класа си позволява поне домашна помощница в къщи, а ние, които сме уж средна класа тук – ставаме техни прислужници там. Въобще сравниха ни със земята – прехапваш устни, загърбваш гордостта и яхваш метлата! За много от нас друг изход няма! И не говоря за хората без образование и със ограничен умствен капацитет – не, съвсем не. Визирам точно тези, знаещи по няколко езика – ми ето къде ще им свършат работа – камериерките в хотелите им трябват езици и без това!

Ако пък извадите късмета да имате някоя и друга роднинска или приятелска връзка в местното общинско управление, може и да успеете и у нас, но иначе хич не ви виждам!

Въобще сложна работа е това наше отечество – мило и родно! Но поне си е наше и не сме третирани чак до такава степен като самаряни! Е, има си от всички гадости и тук, и то по-много, но поне са ни познати вече, свикнали сме с тях и не ни правят толкова силно впечатление! Иначе всеки ден се примиряваме с несгодите! То донякъде и ние хората сами си ги създаваме, но не сме виновни, толкова си можем – пък после се чудим кога ще ги стигнем американците! Те там имат нещо, което тук на Балканите сериозно ни куца – дисциплина! Май, наистина живеят доста по-добре от нас във всяко едно отношение!

И ако вече сте решили – идете в чужбина. Не ви спирам! Опитайте късмета си – дано ви провърви! Работете, изкарайте средства за бъдещето – то винаги е несигурно, но се върнете и живейте тук! Изберете българското!

Ася Асенова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :