Spisanie.to

Да се завърнеш в София (Част 3)

Втори ден… Трети ден… Четвърти ден… Всеки ден…

 

Готвене, миене, чистене, пране, гладене… Как го правят майките ни?! И все пак успяват и да ходят на работа и да отглеждат деца. На мен ми изглежда твърде трудно. А дори не ходя на работа в момента! Дали съм мързелива? Да, мързелива съм. Признавам си. Никак не са ми приятни тези дейности. Но както каза майка ми веднъж „Да не мислиш, че на мен ми харесва. Но трябва да се свършат!”. Да не говорим, че баща ми освен да готви, не върши нищо друго. Вярно е, че неговата работа включва стоене до малките часове на деня. Но майка ми също работи и то като учителка, една не лека професия.

Въпреки че много хора смятат, че учителите работят малко и работата им е лесна. Не е лесно да си учител. До 2 часа си в училището, но когато си тръгнеш работата ти не свършва. Проверяваш тестове, контролни, класни, домашни работи, подготвяш уроците си за утре. А освен това трябва да сготвиш, да измиеш чиниите, да изчистиш, ако е необходимо, да изпереш, ако са се събрали дрехи, да ги простреш и да изгладиш дрехите на всички за утре. Никак не е лесно.

А сега това ми се налага и на мен. Но аз въобще не съм за оплакване, защото моят мъж е склонен да върши каквото е необходимо вкъщи. Стига да не върши всичко той! Тогава защо се оплаквам?! Като ученичка не мога да кажа, че помагах вкъщи освен да измия чиниите от време на време, да пусна прахосмукачка и да си изчистя стаята. Винаги имах много за учене. И това ми беше оправданието. Тъй че имам голяма вина.

Но когато все пак помагах, майка ми винаги казваше, че не го правя правилно (каквото и да правех) и изземваше задълженията ми. Като много други хора, тя смята, че нейният начин е най-правилен и всички (по-скоро аз) трябва да правят всичко както тя иска. Дори да не е правилен моят начин, аз съм твърдоглава и ще си свърша задачата по моя си начин. И така се случваха хиляди конфликти вкъщи. И аз така и не се научих да правя каквото и да е освен да мия и да чистя…

Пенка Кобакова

добави коментар