Да се завърнеш в София

Да, задръствания, изнервени хора, блъсканица в градския транспорт, мръсотия, мръсен въздух, бездомни кучета… Разбира се, че не исках да се върна… Как да искаш!? Цяла година бях извън София и това повлия изключително добре на емоционалното ми състояние. Но повлия много зле на финансовото. Затова и трябваше да се върна точно тук.  В този град, от който нямах търпение да избягам. Все пак това е градът на възможностите. В България те до по-голяма степен са в София. Затова този град непрекъснато расте.

Първи ден

7:00 – Часовникът звъни. Време е за път. 7-8 часа в кола пълна с багаж. Толкова време отнема от Шабла до София. Едвам се измъкнах от леглото и все още унесена слязох в кухнята за кафе. Разбира се моето кафе не е кафе с мляко и мед, а по-скоро мляко с кафе и мед. Така и не се научих да пия черно кафе. (В една статия пишеше, че ние сме поколението на латето и капучиното, с което съм абсолютно съгласна). Добри се измъква около 15-20 минути след мен и пие същото кафе като моето. То не събужда нито него, нито мен, но поне малко ни освежава. Все пак ни предстой дълъг път. В Шабла къщата е почти празна. Майката на Добри (Ани) е отишла на работа вече, а брат му, неговата жена (Ивайла) и децата (Сиана и Даниел) са тръгнали за Варна. (Така е, когато имаш малки деца. Те те вдигат твърде рано.) Единствено баща му (Йочито) не е тръгнал все още. И изпраща всички подред. Обаче той излезе преди ние да тръгнем. Пожела ни лек път и всичко добро. И тръгна. Дойде и нашето време да потеглим – 08:00 часа.

Да се сбогуваш с място, което ти е харесало и на което си се чувствал добре е трудно. Наистина ми хареса. Все пак си на морето. Ще ми липсва! Щом на мен ми е трудно на Добри трябва да му е по-трудно. Но той не се издава! Нали е мъж…