Spisanie.to

Добродетел в егоизма?

Мислим ли само за себе си и така по-добре ли живеем… ?

Последните години са белязани от много икономически, материални и духовни загуби и крахове на човечеството.

Станал ли е човека машина, мислеща само за пари?

Защо вече изглежда смешно, ако някой се радва на изкуството, на любовта, на малките неща, които всъщност са големите и важни в живота ни и не са свързани с пари?

Съвремието ни принуждава, поради условията си да нямаме време за любимите си хора и най-вече за себе си. Нима някой ще ни върне тези години, тези месеци, дни и часове, прекарани в стремеж за материално осигуряване?

Човека, като такъв има парични потребности, нужда от професионално развитие, но те не са най-важните основи за един добър и смислен живот.

Егоистично ли е да мислим за себе си и за близките си, без да се стремим да превърнем възможностите си в услуга на останалите?

Добродетел в егоизма можем да наречем обръщането на човека към духовността, към стремежа за личностно израстване и съсредоточаването му в красотата на емоциите и радостите. Изглежда рядко срещано и дори смешно за повечето хора, но този добродетел е сам по себе си спасителен кораб за живеене. Не е нормално да сме заети само с работа, пари и натоварване, да не намерим време за себе си. Като венец на природата и нейните чудеса човекът е в пълното си право, дори задължение да не е само материално зависим и да не се затваря в кръг от циклични действия.

Малко от нас се замислят, че единственото сигурно нещо е, че ще умрем, колкото и песимистично да звучи… ами преди това? Дали всеки с ръка на сърцето си може да каже: „Да, живях неповторимо, да аз съм щастлив човек и се радвам, че ми е дадена тази възможност”.

За да преодолеем всекидневния поток от неприятности и проблеми, трябва да променим начина си на мислене, на възприятие на света и да спрем да се връщаме в миналото. Всяко нещо има причина и следствие и дали то ще е добро или лошо зависи от нас.

Хората, живеещи само за материалните облаги няма как да оценят останалото, заобикалящо ни, най-добър пример можем да взимаме от децата. Като казвам това нямам предвид да станем аскети или нещо подобно, напротив-свободното общуване с хората и природата, спокойствието на душата са средствата за бягството ни от морална деградация. И ако повечето хора го постигнат, то няма да е егоизъм спрямо другите, а ще е добродетел, водещ към по-добър и пълноценен живот.

Има много начини да преодолеем стреса, нервите, скандалите и съответно проблемите, които ни пречат да сме духовно задоволени и да се чувстваме нужни един на друг. Когато правим анализи на различни проблеми, хора и събития първо трябва да обърнем своята проницателност към себе си, да видим какво искаме да постигнем и какво всъщност се е поучило от стремежите ни.

Деница Преславова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :