Животът – избор или предопределеност?

Всеки си е задавал въпроса за смисъла на живота. А питали ли сте се, за какво живеете, има ли съдба и дали тя е предопределена?

Кои сме ние, накъде сме тръгнали? Защо имаме мечти и ги преследваме? Възможно ли е бъдещето ни да е предначертано от самото ни раждане, или всеки следващ ход от наша страна дава начало на събитията в живота ни?

Въпреки че преминава през еднакви фази от живота, отделният индивид е уникален сам по себе си. Някои вярват в случайности, други в съдбата. Едно от твърденията е, че всяко събитие, определящо за нас, е предварително планувано от по-висши сили, т.е. някой друг чертае пътя в живота ни. Всяка наша стъпка е вече определена посока и накъдето и да тръгнем, винаги ще има някакъв изход, който трябва да приемем – това е съдбата, така ни е писано.

Постулат на екзистенцията е „Съществуването предшества същността“. Човек няма зададена същност, само той може да я определи и в това се състои неговата свобода. Това мислене е на екзистенциалистите-философи, според които “човек е осъден да избира” и всеки негов избор формира неговата същност. Друго твърдение, според което човек сам предизвиква събитията от живота си и всеки ден той прави много и различни избори, за това в каква посока да поеме.

Ами мечтите, това което преследваме непосредствено през целият си живот, случайни ли са, или този който чертае съдбата ни ги определя? Можем ли да съмняваме в това, което искаме най-силно? Представете си моментите, в които лежите и си мечтаете как един ден ще посетите Париж, ще скачате с бънджи, ще си купите мечтаната къща или ще ви подарят любимата кола, и още много други. Ето това е нещо, което друг не може да ви даде, то е необяснимо чувство, превърнало се във стремеж към нещо.

Ако съдбата беше предопределена, а пътят, по който вървим начертан, нямаше да го има това очарование на непознатото.

Силно религиозните хора вярват, че Господ им е отредил това, което им се полага и че всеки ще получи, каквото заслужава. Но ако се замислим, още от появяването си на бял свят, човек започва да гради своя жизнен път, възприемайки заобикалящата го среда. Създава свои навици и характер, изгражда себе си като личност.

Важно е да си незавесим и сам да определяш посоката, в която да поемеш. Имаме един живот и сами трябва да изберем как да го изживеем. Дали да се съгласим с това, което се случва и да се оставим на течението или да бъдем амбициозни и да преследваме мечтите си.

Животът не винаги е лесен и често сме изправени пред трудности, но не бива да се отказваме, защото невъзможни неща няма!