Spisanie.to

Живот в града или край него

 

 

 

Идва ли ни в повече общественият ритъм и колко често бягаме към природата? 

Верни привърженици на градския живот или по-скоро пътешественици авантюристи. Как бихте се определили? Струва ли си непременно градската среда загърбването на всичко останало? Повече ли са плюсовете? Въпроси, чиито отговори повечето от нас са търсили и анализирали. Има хора, родени и израснали в села или малки провинциални градчета, за които преместването в големия град е нещо като блян. Знаем за утвърдилата се тенденция за обезлюдяване на малките населени места у нас, за невъзможността да се работи и изкарва прехрана в тях. Наясно сме с желанието на младите хора да напуснат бащините селски къщи и да се устроят в града като при все това винаги пазят дълбоко мисълта за преместване още по-надалеч.

Познаваме и хора, които трудно биха се разделили с корените и привичките в тяхната си обичайна среда, било то селска или по-модернизирана. Градовете са много по-уредени и развити безспорно. Друго си е да си дългогодишен ползвател на инфраструктурни и комуникационни услуги, да ползваш модерни транспортни средства по хубави пътища (не точно неремонтираните с години, а различните от т. нар. черни), да си наблизо до мол или голям хипермаркет, да усещаш градския глъч и неуморно кипящия обществен живот.

Защо обаче понякога градът отблъсква, защо си мислиш, че животът у нас никога няма да бъде като в някоя напреднала страна? Израснала съм във Варна, като бидейки дете на заселили се в града родители, съм имала и своите селски ваканции. Винаги съм разграничавала живота в града и на село, като предимствата в полза на първия, било то икономически или социални, никога не са били под съмнение. Студентските си години прекарах в столицата. Първоначално София и обширността й ме стресираха, последва състояние на обърканост и съмнения дали да се върна при познатото досегашно, или да се опитам да се адаптирам, докато не заобичах града и не започнах да си мисля, че трябва да остана.

Истории за живота в него, за хората дошли от други места и преживените от тях вълнения, колкото искаш. Аз преживях хубави, тежки, непознати, силни моменти. Получих и загубих много. Срещах и хора, които казваха, че биха напуснали столицата и живели в град като Варна. В нея се върнах и аз и по-точно във вилна местност, отстояща на десетина километра от града. Понякога пътувам от там до най-далечния му квартал, намиращ се в противоположна посока.

Погледът ми минава през зелени, осеяни с малки и големи къщи, места, през застроени с луксозни вили и скъпарски кооперации местности, през градски блокове, гъсто застроени жилищни площи и разбира се неизменната морска шир от едната страна. Това, което бих искала да споделя, е една мисъл, която ме осени при едно от тези пътувания – сиви кутийки.

Времето беше мрачно, потискащо и безкрайните залепени един до друг апартаментчета с обитаващите ги, споделящи донякъде общи съдби хора, подобно на общия покрив, който делят, ми заприличаха именно на малки кутийки. Замислих се за гледката, която виждам почти всяка сутрин – в ляво вечно зелено планинско бърдо, в чието подножие се приютяват симетрично подредени къщи, вили, временни постройки, в дясно – синевата на морето. Изглед, който ме успокоява, кара ме да усещам пространствата, да се чувствам щастлива, че имам възможност да му се наслаждавам.

Е, да, понякога имам усещането, че съм на село, усещам ясно липсата на градския живот. Иска ми се възможно най-скоро да се втурна към него. Но ако има нещо, което знам категорично, то е че не бих се разделила с вилната си местност. Не бих искала ежедневно да чувам съседски разправии, всевъзможен шум, да виждам неизменно жилищни тераси около мен, да усещам непрекъснато трескавостта. Ясно е, че всеки живее там, където има възможност. Стремежът към града обаче не трябва винаги да е неоспорима цел. Животът край него може да бъде също толкова прекрасен.

 

 

 

Милена Радойчева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор