Забулената Олимпиада

В горещите дни между Европейското по футбол и Летните олимпийски игри започва да ни се струва, че целият свят е спорт. Но дали целият?

В древността за жените е било немислимо дори да присъстват на Олимпиадите.

Днес спортът остава табу за милиони. Жените, които изповядват исляма трудно могат да тренират и да се състезават, поради своите религиозни и културни различия.

Всеки спорт има изисквания за облеклото, които в голямата си част противоречат на Шариата. Но дори тази консервативна общност цени радостта и удоволствието от спорта.

През 1993 година, по инициатива на председателката на Ислямската федерация на женските спортове Фаезе Хашеми, се провеждат първите Женски ислямски игри (за справка – иранският закон разрешава на жените да карат велосипед едва през 1995). Целта е да се осигури комфорт на мюсюлманките, като им се даде възможност да покажат своите спортни постижения на състезания, организирани по олимпийските правила.

Игрите се провеждат четири пъти на четири години – през 1993, 1997, 2001 и 2005 в Иран, защото единствено там има достатъчно закрити зали. В началото са поканени 407 спортистки от 10 ислямски страни, които се състезават в седем спорта. През 2001 година Великобритания става първата западна държава, допусната до събитието. На четвъртото издание през 2005 вече участват 1316 атлетки от 44 страни, а спортовете са 18.

Игрите не стават популярни поради своята специфика – присъствието на мъже и телевизионни камери и фотоапарати в залите е абсолютно забранено. Изключение правят единствено състезанията по голф, стрелба с пушка и лък, където дамите могат да носят традиционните си облекла. Медиите отразяват главно откриването.

С подкрепата на генералния секретар на Спортната федерация за ислямска солидарност доктор Мохамед Газдар иранското правителство разрешава участието на жени в Игрите на ислямска солидарност през 2009 в Техеран. Одобрените спортове са пет – стрелба, атлетика, фехтовка, карате и тенис на маса. За съжаление, поради спор дали в логото да се казва „Арабски” или „Персийски” залив, игрите са отменени. Така мюсюлманките са лишени от единствената си възможност да участват в спортно събитие от световно ниво.

Докато гледаме Олимпиадата в Лондон, нека не забравяме, че милиони забулени жени все още се борят за елементарните си права, като правото да спортуваш.

През януари, тази година, Фаезе Хашеми, председателката на Ислямската женска спортна федерация (и известна иранска журналистка, активистка, парламентаристка и дъщеря на бившия ирански президент Акбар Хашеми Рафсанджани) получи шестмесечна ефективна присъда за думите си, че Иран се управлява от „разбойници и хулигани”.