Spisanie.to

Защо е хубаво да се гневим

Хората, които избягват гнева – не им се пише добро. Тази тяхна особеност им причинява неприятности във взаимоотношенията с другите. Ако спотайваме гнева си, ние най-вероятно сме добросърдечни и добронамерени хора, които по-скоро биха причинили неприятности на себе си, вместо на обкръжаващите ги. Нека не забравяме, че гневът е важно, но и много превратно тълкувано чувство. Гневът също така е и културна дилема. Ние живеем в свят, където се смята за лошо да изгубиш самоконтрол, а да се разгневиш се смята за равносилно на това, да изгубиш контрол над себе си.

Много често държим гнева под повърхността, като той остава неразпознат дори от самите нас. Гневът, особено неговото привидно отсъствие, влияе върху всички аспекти на нашия живот. Ние си мислим, че гневът може само да наранява, разрушава и да ни кара да се срамуваме от себе си. Докато всъщност той, гневът, е естествен подтик да решим проблема. Той е енергия, която можем да използваме конструктивно. Ако ние избягваме да се гневим, това ни кара да загърбваме проблемите си и да бягаме от тяхното решаване. Така избягването на гнева ни наранява също толкова, колкото нашият гняв би засегнал другите.

Ако разбираме какво ще ни се случи и какво не е наред във взаимоотношенията ни с околните, ще имаме по-добра възможност да решим проблема. Ако в неемоционален момент можем да планираме как да постъпим следващия път, когато се разгневим или когато ни разгневят, ако успеем да измислим по-добър отговор и израз на гнева ни, тогава като сме афектирани, ще можем да реализираме плана си, да го изиграем. С други думи, първо да мислим и планираме. После, когато се започне, да следваме нашия замисъл. А защо все пак се гневим? Това е нашата съвсем естествена реакция срещу заплаха. Той, гневът, не би се появил, не би възникнал, ако не се чувствахме заплашени. Гневът ни осигурява енергия да се защитим.

Можем чувството на гняв да го разделим условно на две – на гняв и ярост. Нека наричаме чувството гняв, когато е градивно, когато взимаме ползотворни решения, които са добри за нашата връзка, когато печелим и ние, и партньорът ни. Ще наричаме ярост разрушителното чувство, което временно ни прави победители, като наранява и унизява партньора ни. Ние изглеждаме победители, а партньора ни – победен. Победителят се утешава с чувство за привидна сигурност, докато победеният е истински несигурен и уплашен, наранен физически или морално. Победителят е сигурен, само защото самата връзка е наранена.

Елена Кожарова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :