Защо не обичам празниците?

Това, което ме дразни във всички празници е истерията, която ги съпътства. Първо–необузданото честитене и второ–лакомията за подаръци.

Защо, питам се, вместо да се информира, да прочете или най-просто казано–ДА УЗНАЕ какво се чества в дадения ден, той се втурва да прави куп суетни и помпозни неща?

Празниците за мен имат едно „недоизказано свещенодействие“ в себе си. Красотата им се крие във възвишеното, драматичното; тя засяга идеали на човешкото поведение.

Всеки църковен празник например, за да бъде отбелязан в календара като такъв е преминал през Църковни събори, на които легендата за дадена личност се е верифицирала или отхвърляла като правдоподобна. Повечето хора дори не знаят, че именните им дни са всъщност църковни празници.

Всеки социалистически празник е породен от идеология, която дори днес да отхвърляме, е боравела с някакви НЕКОМЕРСИАЛНИ стойности, с ценности.

Празниците, посветени на велики личности осмислят подвизите им и ги правят безсмъртни за паметта на човечеството. На тях не се веселим, а говорим, затвърждавайки авторитета на дадения герой.

За децата е друго–докато са още мънички Коледа значи подаръци, Баба Марта–мартенички и т.н. Те познават празника по материалните му лица. Но за едно 10-годишно момче или момиче Бъдни вечер на може да е просто „ вечерята преди Коледа“. Бъдни вечер има както народни смислови особености (броя на ястията), така и изначално свято значение (навечерието, в което на бял свят се появява Спасителя).

Жалко е, че вместо ние да учим децата какъв е смисълът на празника, те учат нас да го изчерпваме с подаръци и повсеместни честитки.

Ами рождените дни?

Била съм на рождени дни, на които десет души събират по два лева за подарък, сядат да се наядат и напият. За тях рожден ден значи вечеря на аванта и наздравици.

Как да обичам празниците като хората, които ги „посрещат“ показват съзнание на тригодишни деца? И то от мързел да си отворят очите, от посредственост да разберат, че празникът е за ума и сърцето, не за стомаха и лакомото око.

И осми март – да, приятно е да получаваш цветя и подаръци, но поначало този ден е бил посветен на жената-майка, защото явно има разлика между двете(жена и майка). Една майка е жена в пълния смисъл, вложен от природата и обществото и момиченца на по петнайсет е някак си преувеличено да получават поздрави на тази дата.

Скептична или не, преди да „консумирам“ един празник, предпочитам да знам защо го правя.