За подаръка и още нещо

В много страни съществува обичай да поднесем подарък на хората, на които гостуваме. Това е древна традиция, основана на правилото, което изисква да отидем на среща с други хора с желание да им поднесем нещо. Поради тази причина често се чудим какво да подарим. Липсват ни идеи за подарък.

Ако ние винаги се отправяме към нашите приятели с празни ръце, буквално и в преносен смисъл, току виж те спрели да ни обичат. Може да си кажат: „Що за човек е това? Като идва, е празен и мен ме опразва.“

Много е възможно нашите приятели да започнат да се отнасят с недоверие към нас, да проявяват предпазливост, като един ден взели, че затворили вратата на своето сърце и душа за нас.

Не си струва да вървим при другарите си, ако не сме в състояние да им предложим поне един доброжелателен поглед, една топла и искрена усмивка, няколко окуражителни думи, които са си истински подарък за приятел. Добре е преди всичко за нас да се научим, да свикнем да даваме и то да даваме това, което е жизнено важно за човешките същества.

Ако ние работим в синхрон с позитивните сили на природата, ще ни ценят и обичат. И понеже всеки жест си има смисъл, нека си поставим за цел никога да не поздравяваме някого, особено сутрин, с нещо празно.

Добре е да знаем, че без да го искаме, ние сме на път да му пожелаем празнота, бедност, неуспех за целия ден. Ако все пак ни се наложи да предадем нещо празно, например бутилка, нека сложим нещо вътре. Не е задължително съдържанието да е скъпо, важното е да е оригинален подаръка.

Това може да е просто вода, която сама по себе си е ценност. А може да е каквото си искаме. И което е най-важното – нека поздравяваме хората, които срещаме с мисълта, че им поднасяме здраве, изобилие, щастие. Нека не забравяме, че в нас има място за култивиране, от което можем да берем цветя и плодове за всеки, който срещнем.

Именно нашето желание да даваме, да раздаваме по нещо от нашата душа, кара живота да струи в нас.