Spisanie.to

Игра на тронове в изкуството

Всяко изкуство е стойностно посвоему и не бива да се сравнява с останалите. Това е официално възприет демократичен принцип. Често обаче се проваляме в опитите си да го следваме. Ако сме искрени пред себе си, трябва да признаем, че в колективното съзнанието на обществото ни съществува йерархия на различните форми на творческа изява. В нея сме отредили място на литературата една идея по-високо от това на киното (да не говорим за телевизията). Писаното слово е за ценителите, мислещите, образованите, филмите – за масите, мързеливите и хората без въображение. Никой не се осмелява да се опълчи на тези предразсъдъци и да постави под съмнение този неписан закон.

Битката между литературата и киното изглежда предрешена. Колкото и различни да са двете изкуства съпоставянето между тях е неизбежно, когато героите на някои от най-великите романи се пренасят на големия екран. В повечето случаи екранизациите на литературни творби биват заклеймявани като недостатъчно убедителни и дори като обида към първоизточника. В други случаи, сюжетът и героите на даден роман служат като основа на истински шедьоври на седмото изкуство. Но колкото и добре да са свършили работата си режисьорът, сценаристите и актьорите, критиците и дори зрителите се чувстват морално задължени да отбележат, че все пак „книгата е по-хубава“.

В последните десетина години обаче неочаквано се появи нов участник в досега двустранното съперничество между романите и пълнометражните игрални филми – телевизионните сериали. Американският ефир напоследък е залят от вълна качествени сериали, които, благодарение на интернет, достигат и до нас. В списъка с номинирани за награди „Еми“ в последните пет-шест години фигурират заглавия на фантастични телевизионни продукции, извоювали си почетно място в световната поп култура. Свидетели сме на „златната ера“ на телевизията. Сериалът в момента е най-обичаният, възхваляван и популярен жанр. Брилянтна актьорска игра, завладяващи сюжети, сложни герои, остроумни диалози и прецизна кинематография – това са само някои от достойнствата на съвременните TV продукции. Телевизията отправи огромно предизвикателство към киното, като, според много критици, последното дори отстъпва пред майсторството, демонстрирано в телевизионните сериали.

Къде е мястото на романа в промененото статукво? Това се чуди и „Ню Йорк Таймс“, който през февруари тази година дори се осмели открито да зададе въпроса: „В новите романи ли се превърнаха телевизионните сериали?“. Йерархията вече не изглежда толкова стабилна, превъзходството на литературата е съпътствано от въпросителни. Ерес или закономерност са тези изводи? Двама писатели се опитват да дадат отговор на американския вестник. Докато Адам Кирш признава възхода на телевизионните сериали, но отказва да ги приеме като сериозен опонент на литературата, Мохсин Хамид не пренебрегва толкова високомерно предизвикателството, поставено пред авторите на романи.

В коментарите към статията, публикувана на сайта на вестника, един от потребителите споделя трудностите, пред които той самият е изправен като писател в „златната ера“ на телевизионните сериали. „Трябва да накараш читателя да го е грижа за книгата толкова много, че да не затвори приложението и да не отиде да гледа „Breaking Bad“, гласял един от коментарите на издателите, отхвърлили последния му роман.

Друг пример, оправдаващ тревогата на Мохсин Хамид, е успехът на сериала „Игра на тронове“. Телевизионното фентъзи е базирано на поредицата на Джордж Р. Р. Мартин, но популярността на книгите не може да се сравнява със сензацията, която предизвика сериалът. Много от феновете на Мартин признават, че сериалът „разказва по-добра история от книгите“. Повечето от тях дори не възроптаха срещу многобройните изменения в сюжетната линия, които сценаристите на телевизионното шоу Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайс си позволиха в последния сезон на сериала. Разбира се, имаше и много гневни реакции от страна на почитателите на книгите. Техните вопли обаче сякаш постепенно бяха заглушени от все по-настойчиво прокрадващите се мнения, че именно смелите решения на Бениоф и Уайс ще компенсират слабите места в последните две публикувани книги, които предстоят да бъдат адаптирани за малкия екран. „Сериалът е по-добър от книгата“. Как ви звучи? Дали този израз няма да измести старото клише за превъзходството на литературата?

Има и по-страшен развой на събитията – за книгата въобще вече да не се говори. До него обаче едва ли ще се стигне. Защото четенето е уникално изживяване, романът е несравнимо богат жанр, а читателите не са просто жертви на неизлечим порив към ескапизъм. Последното твърдение е ответна реакция срещу стереотипното мнение, че книгите ни пренасят в далечни и непознати светове. Не е ли дистанцията твърде преувеличена? Не ни ли отвежда всяка история, всеки герой към едно много близко, но труднодостъпно място – вътрешния ни свят. Измисленият свят на книгите и трепетите на героите са нашето тук и сега, нашите чувства.

Филмите и сериалите също са способни да ни накарат да погледнем вътре в себе си и да си зададем екзистенциални въпроси, ала разликата е, че при литературата това пътуване към дълбините на човешката душа се осъществява по най-простия, но същевременно най-въздействащия начин – само и единствено чрез словото. Великите писатели не са само добри разказвачи. Тяхната задача е не просто да градят въображаеми светове, а да ни говорят – красиво, умно, честно. Без пуканки и кола, без рекламна пауза.

„Слуховете за смъртта на книгите са твърде преувеличени“, сигурно би възкликнал Марк Твен. Няма друго изкуство, което с толкова малко средства да постига такова голямо влияние върху човешката мисъл и чувства. Да, в момента сме свидетели на апогея на телевизионните сериали, но гледането на сериали или филми и четенето на книги са две напълно различни изживявания. Нуждата от литература не би могла да бъде задоволена от телевизията и киното, независимо от качеството им.

Ивана Апостолова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :