Spisanie.to

Изгори за да светиш

„Ян Палах го няма и така ни се пада –

сега всеки си има своя вътрешна клада,

на която страхлив, разтреперан и ням,

се самоизгаря от мъка и срам!„

Валери Петров

 

След пожара остава жарава, а след жаравата пепел. После малко вятър. После не остава нищо. Повече от месец мина от показната гибел на един млад човек. Акт на протест или самоубийствен инстинкт за самосъхранение. Желание за промяна или нежелание за живот. Може би и още нещо.

Факт е, че Пламен Горанов вече не е между живите. Той се превърна в лице на протестите за хиляди българи. Сравняван с чешкия студент Ян Палах, Пламен изгоря като факла четиридесет и четири години след своя събрат. Самозапали се, протестирайки срещу управлението на варненския кмет, както и срещу хората, които стоят зад него.

Превърна се в икона за хората по улиците. Той, самоубиеца, пренесе себе си в жертва, за да освети доста проблеми. Може би е редно някой поет да посвети стих на Пламен Горанов. Някой да направи нещо, за да няма втори и трети Пламен. А такива за съжаление имаше. Жалко е да останат само водеща новина. Ужасно е безизходността да е единственият ти изход.

Скоро слушах коментарите на една психоложка за добилите вече тревожна серийност самозапалвания в България. Обясняваше как до фаталният акт се стига след доста време. Изпада се в различни психологически състояния, преди да се достигне до фаталния изход. Обясни и как хората на изкуството живеят в един свят между сън и реалност, който е много опасен.

Може би е така. Това обаче едва ли определя изборът да живееш или да умреш. Ако погледнем от тази гледна точка, у нас куцо и сакато се има за човек на изкуството, но тенденцията далеч не е самоубийствена. Истината е, че убива бедността, убива мизерията, убива отчаянието. Да, дотам се стига след време.

Първо не можеш да си платиш сметките. После не можеш да купиш обувки и дрехи за децата си. После не можеш да нахраниш семейството си. После не можеш да се понасяш. Накрая си толкова отчаян, че виждаш единствения изход в края.

Искаш просто всичко да свърши. Без значение как. Искаш да има изход, но няма. Искаш да вярваш, но не можеш. Искаш да живееш, но си умрял доста преди да драснеш клечката. Защото на никой не му пука за теб. Нито на премиера, нито на президента, нито на шефа ти, нито на църквата. На никой.

Погледнете статистиката. Има ли изобщо такава? Колко хора умират по улиците? Колко хора ежедневно умират от инсулти и инфаркти? Ще кажете – естествена смърт. Кое му е естественото да си на тридесет години и да умреш? Кое му е естественото дечица да умират от недоимък и недохранване? Къде е естествеността да се влачиш с години по улиците, да спиш в шахти и изоставени сгради и накрая да си отидеш ей така. Естествено.

Имах един познат. Теодоси. Бивш офицер от армията. Съкратен от работа. Развел се с жена си. Останал без покрив над главата си. Той искаше да живее. Помагахме с каквото можем. Купувахме му храна и лекарства. Лятото спеше на една поляна, зимата в един изоставен разрушен ресторант.

Влачеше се по улиците с крака, от които излизаха червеи. Буквално. Нито една институция не се заинтересува от него. Нито църквата нито социалните служби. Искаше да живее, но умря като куче. Не, не като куче. Като беден човек, в безумна държава.

Имате ли своя вътрешна клада, господа политици? Самоизгаряте ли се там от мъка и срам? Едва ли. Размахвате статистики с цифри и проценти. Танцувате като нестинарки върху поредната жарава на поредния неиздържал, и даже не усещате горещината. Чакате да остане само пепел, и като феникс да надигнете глави – ни лук яли, ни лук мирисали.

Нагло е да мислите, че времето е измило мръсните Ви ръце. Не може след няколко години или месеци извън управлението да яхнете белия кон и да очаквате хората да ви приемат като месия. Конят може и да е бял, но Вие не сте. Не се заблуждавайте, че хората не виждат това. Проблемът е не какво вижда народа, а „че от нийде взорът надежда не види”, а тези, които идат като хищни тигри, после бягат като охранени овци.

До следващите и до следващият път. До поредното примирение с поредните. Питам се така ли ще продължава и до кога? До кога мъртвите души ще имат повече сила от живите? Трябва ли цялата нация да изгори като факла, за да има малко светлина? Кому е нужна тая светла памет след мрачен живот?

Дани Динева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :