Изкуството на войната днес

Ера на глобализация и мобилни комуникации – XXI век, където властта е информация, а победата – по-добрата информираност.

Общество, което живее все по-забързано, все по-виртуално, все по-стагнирано.

Инстинктите – все по-изострени, а ценностите – все по-различни.

Отмряха кръвожадните времена, когато диктатори се опитваха да завладеят света с цената на хиляди човешки животи. Дойде времето на социалната справедливост, равенството и свободата на словото…, но когато зад тях стоят думи като „корпоративен“ и „интерес”.

От епохи на античност, средновековие, ренесанс, просвещение и ново време, днес вече сме част от света на телекомуникациите, бизнеса и мегаполисите. Това е свят на търговци и клиенти, мениджъри и обикновени служители, където шахът се играе с реални фигури и ходове.

Войната днес е безкръвна, но за да я водиш трактатът на Сун Дзъ не би свършил работа, ако към него няма притурка на Джон Кейнс или Милтън Фридман (например).

Днес някогашните пълководци са се превърнали в елегантно облечени, леко усмихнати, внимателни в общуването си мениджъри, следящи икономическите прогнози. Харизмата и до днес си остава основна черта, необходимост, факт за добрия лидер, независимо дали носи военно облекло или тъмен костюм. Само че докато преди се е налагало тя да бъде подплатена с известна доза героичност, понякога страхопочитание и силни речи, то в момента разковничето е в преговорите, „ухажването“ на клиенти и тънките ласкателства. Да, може би с времето качествата и похватите са се развили, променили, дори мутирали. „О, времена! О, нрави!“ .

Днешната амбиция за хегемония е не прекрояване на политически граници, а постигане на икономическо влияние. Властта е информация, а доброто боравене с нея и умението тя да бъде добре и угодно манипулирана означават надмощие. Силата е съизмерима само с броя и дълбочината на деловите контакти, висотата на социалните прослойки и гъвкавостта на собствената далновидност. Не преговори на кръгла маса, запечатани с восък писма или вестоносец, а делови вечери, имейли или хиляди телефонни иззвънявания са помощните средства. Далновидността и дипломацията са се модифицирали в различни манипулативни форми – лисичи усмивки, вежлива услужливост, но винаги стремително целенасочени в посока на удовлетворяване на собствените претенции.

Самата война променя същността си и се превръща в метафора. Битките се провеждат в полето на конкуренцията и пазарната икономика. Тържественото отпразнуване на новоподписания договор за разработване на голям и приходен проект е нещо като триумфалното отпиване на вино от черепа на врага. Пируващите и радващите се на голямата плячка войници днес са просто доволните от получения бонус лица, изпиващи за повода по едно голямо след работа.

Всъщност, лошо няма. Допитването до някой HR, а не до военен тактик има своите големи предимства, когато трябва да се управлява голяма компания. Малко натуралистично казано, но все пак, всяко стадо има нужда от своя пъдар. Драконовите мерки, а още по-малко Крумовите закони биха се сметнали за доста нехуманни методи в общество, което се позовава на официози като Всеобщата декларация за правата на човека. Забележка, порицание, уволнение са типичните допустими санкции, които, тъй като говорим за бизнес среди, често могат да бъдат съпроводени от намаляване на заплатата или налагане на  глоба. Е, няма как да се подминат и хубавите мениджърски подходи като тиймбилдинги, коледни партита или редовни „оперативки“ след работно време.

Замисляйки се не само за разликите, но и за приликите, май ще установим, че не съдържанието се е променило, а само неговата форма. Ако ТОГАВА е имало завземане на територии, стотици безжизнени тела, дали живота си за някоя битка, то ДНЕС тези неща просто се наричат маркетинг и подбор на персонала.