Изходът не е в терминалите, а в нашите ръце

В последните години смут, безперспективност и отчаяние владеят умовете на повечето българи. В началото на 90-те голяма част от народа ни е вярвал в позитивната промяна. След това, на което става свидетел тогава, българинът вече изпитва страх да мечтае. Невиждайки изход за родината, той се насочва към чужбина, а ако е твърде стар – насочва децата и внуците натам. Проблемите в България съвсем не са един и два, но наистина ли няма изход?

Според икономическата наука, за да просперира една държава стопански, е необходимо да притежава следните три групи ресурси:

– Труд (човешки ресурси) – хора, подходящи за необходимите позиции.

– Земя (природни ресурси) – включва както полезни изкопаеми, така и всеки един природен ресурс, като например вода, плодородна почва, красива природа, която да привлече туристи и т.н.

– Капитал

Добрата новина е, че България ги има и трите! По много! Но как? Къде са? Най-голямо недоумение буди твърдението, че страната разполага с големи парични капитали. Според статистиките това е точно така. По една от статистиките за 2010 година, в България има над 10 000 милионери. Страната на неограничените възможности, но в лошото значение на израза. България е една от малкото държави, в която по време на световната финансова криза, броят на милионерите нарасна!

Капиталът е тук, просто е в неправилни ръце. В България всеки град, освен квартали-гета, си има и свой „Ориндж Каунти“. Някои биха казали: ами имат хората сега, това е завист. Между тяхното имане и нашето нямане има пряка зависимост. Между това, че Бил Гейтс е богат, а клошарът пред сградата на Майкрософт е беден няма такава, тъй като първият не е забогатял за сметка на втория, а напълно независимо от него. Ако отидете в някой морски или планински курорт, ще видите другата България. Докога капиталът като ресурс, ще е там където не трябва, зависи от нашата търпимост като народ.

Земята, или природният ресурс, не е използван както трябва. България има потенциал само от правилно развито земеделие да печели десетки милиарди на година. Друг отрасъл с много потенциал е туризмът. Той също може да носи няколко милиарда годишно. Освен това, с оглед на културните и природните си забележителности, изобщо не е необходимо България да бъде дестинация за алкохолен и секс-туризъм. Това не става дори за последна алтернатива, а нас ни е основно. До това положение, разбира се, се е стигнало умишлено и е съгласувано с другите политики на унищожение.

По отношение на природни ресурси, мнозинството от нас сме учили, че нямаме почти никакви нефт, газ и злато. Според най-новите проучвания, страната ни има големи ресурси от последните две! Тук трябва да се обърне внимание от кого и при какви условия ще бъдат разработени. Настоящите ни залежи се експлоатират при абсолютно скандални концесионни споразумения за България. А може ли това да се прекрати? Да. Според българската правна уредба, лицензионни и концесионни договори могат да бъдат прекратявани едностранно от Народното събрание, ако се отчете заплаха за националната сигурност (което е доста разтегливо понятие). В международното право (например Виенската конвенция) също има членове, които касаят прекратяване на подобни споразумения, договорени с натиск, корупция или измама и обезщетяване на държавата (което обикновено се измерва в милиарди).

По отношение на човешкия ресурс, повечето ни сънародници не се чудят чак толкова откъде ще се намерят икономисти, лекари и компютърни специалисти. При малко по-добри условия на работа и заплащане, все ще изскочат. Интересува ги откъде ще дойдат хора за законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Те трябва да са на първо място честни. Освен това, да са професионалисти поне в една област, да са патриоти и да са напълно необвързани с предишните. И българинът не може да се сети откъде ще дойдат тези хора… Докато стои на терминала и изпраща един такъв! Уважаеми сънародници, потърсете ги… вкъщи! Признак на ниско самочувствие е да смятате, че децата ви са неподходящи за тези постове. Имаме един премиер, един президент, народните представители са 240, министерствата – 16, областите – 28, общините – 264, съдиите и прокурорите са няколкостотин, висшите полицаи – също. Нямаме ли честни 2000 души с подходящо образование?! Абсурд! Разбира се, че ги имаме. Всеки познава поне няколко такива. Но зад тях трябва да стои буден, борещ се народ.

Ето един шеговит, но реален пример за потенциален индустриален напредък:

Имаме една мутра и една поляна. В нашия случай доказателствата за вината на мутрата са безапелационни и при нормални съдии, в рамките на една-две години трябва делото да е минало трите инстанции, като лицето е осъдено ефективно, а имуществото му в размер на няколко милиона е конфискувано. В зависимост точно колко са парите, могат да се окажат напълно достатъчни за строеж на малко или средно предприятие. За да бъде построена фабрика (или завод) се прави оценка на терена и ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда). В рамките на една-две години и това е напълно възможно. Строежът на фабриката отнема една година. Така след най-много пет ( а не след 500, или 45) години вече нямаме мутра и поляна, а затворник и завод. До такова дело и такава присъда обаче може да се стигне само с много силен, постоянен обществен натиск. Народопсихологията ни е това, с което трябва да се преборим първо. По отношение на другото – имаме предостатъчно от всичко, за да бъдем щастливи, ако го пожелаем наистина, а не само на думи.