Имам нужда от любов

Имам нужда от любов!

Любовта осмисля всичко. Някой беше казал, че живеят само влюбените, а другите просто съществуват. Тогава не се съгласих с онзи, който го каза, но вече съм на друго мнение: другите просто съществуват.

Защо ли?

Защото когато си влюбен ставаш друг човек, теглиш черта на дотогавашните си грешки, разгръщаш нова страница, опитваш да си по-добър. Когато си влюбен си щастлив, усмихнат, различен и съзнателно или не, ощастливяваш и околните. Любовта е толкова силно чувство, че заради любимия човек правиш неща, които преди това не би, правиш компромиси.

Имам нужда да обичам, просто заради самото чувство. Всяка нощ си лягаме и се събуждаме с мисълта за някого, не се чувстваме самотни, готови сме да се изправим срещу страховете си. Може и да не откликнат на чувствата ни, което не е хубаво, но не си ли заслужава да се чувстваш така вместо да не изпитваш нищо, да те мързи да ставаш сутрин, да ядеш, да пиеш, да гледаш телевизия и да сърфираш в интернет. Любовта ни променя, може би не за дълго, но не си ли заслужава? 

Имам нужда да излизам, да ходя на бар, на ресторант.

Хубаво е да не се прибирам вкъщи след работа, да не готвя и да дремя пред телевизора, а да отида в някое заведение, да слушам приятна музика, да се веселя с приятели, след това да платя сметката и да се прибера. Или да отида на бар вместо да ли лягам в десет часа, да пия, да танцувам, да разпусна.

Защо ли?

Трябва да ценим всеки момент. Да излизаме с приятели, докато те са до нас, докато сме млади и необвързани вместо да недоволстваме, че нямаме гадже. Защото и приятелите могат да ни напуснат, когато си създадат семейство или имат деца, тогава те ще са на първи план, а не ние.

Имам нужда да се надявам!

Имам нужда от хубави примери, че животът не е толкова прост и безсмислен, че бракът не е договор, че има и щастливи семейства, че да си бездетен не е краят на света, че няма лицемерни хора, че всичко ще се оправи. Човек е жив докато се надява.

Защо правим всичко това?

Всъщност може да живеем и без любов, защото тя не трае повече от година-две.

Всъщност можем и без да излизаме вечер, защото може да нямаме пари. Има толкова много хора, които не могат да си позволят нощните забави.

Всъщност живеем и без надежда. В истинския живот няма чудеса, няма неочаквани обрати, има ги само във филмите. Тогава не сме зависими от нищо, никой не може да ни накара да направим нещо, а ние сами си го внушаваме. 

Тогава защо е всичко това?

Защото тайно вярваме, че можем да бъдем по-щастливи, отколкото сме. Все влагаме смисъл – в любовта, в семейството, в децата, в приятелството. Ние не зависим единствено от себе си – живеем и чувстваме, виждаме и чуваме толкова, колкото сме способни да чуем и видим, доколкото смятаме, че се нуждаем от дадено нещо.