Истинските неща в живота: Връзките

Връзките. Нещото, което изграждаме неусетно в живота си и после проверяваме случайно в трудностите. Тези, истинските неща, които се получават понякога постепенно, друг път изведнъж.

Най-важното е да бъдеш себе си. Често чувам този съвет, който понякога ми е крайно необходим. Когато нещата станат малко по-сложни от предвиденото и най-вече когато не отговарят на желанията ни често се налага да ни се напомни, че света не спира да се върти. И живота не приключва просто така. И тези, малките всекидневните неща, които от време на време ни отчайват, а друг път окриляват са необходими. Те ни помагат, най-вече като ни вредят. Отварят ни очите за нещата, които отказваме да приемем и ни принуждават да продължим. Да направим още нещо за себе си, за близките си. Да изградим по правилния начин правилните връзки. С правилните хора. Тези, които ще ни дават точните съвети в моментите и дните на нашето лутане.

Случайни срещи няма и това не е просто клише

Все бързаме за някъде. И непрекъснато подминаваме някой. Някой, който е повече от Нещо, но по-малко от Някого, за да спрем и да се вгледаме. И уж все вървим напред, а по-голямата част от живота ни преминава в съзерцание – към нещо, към някой, към себе си. И трупаме планове, блянове.. И накрая все по отъпканите коловози. Защото е по-малко страшно, по-безопасно, по-лесно.. И навсякъде около нас има хора. Дори в тихото ежедневие непрекъснато се сблъскваме с някого. Но все нещо не не достига да се вгледаме. А дори и да се вгледаме бързо губим интерес. И после сме тъжни, самотни… и все уж напред гледаме. И цял живот така. Губим връзките на старите приятели, търсим и намираме подкрепа в новата работа.. Затрупваме живота си със сивота.И пак търсим истинските неща в живота.

И все пак някой остава, защото е част от истинските неща

Винаги покрай нас има някой – семейството, познатите, малкото с години приятели, които срещаме всеки ден. И все нещо ни липсва.. Някои го наричат половинка, други човек за подкрепа. Някои търсят лудото влюбване, други – да ги държат за ръка. И верен отговор няма… Но понякога, много рядко в годините някъде светва някаква лампичка. И се вглеждаме в познатото, в това, което винаги е било до нас.. И се питаме „Колко знаем за връзките?”. И после обвиняваме съдбата, че така е подредила нещата. А вината си е винаги същата.. И винаги в нас. Хората и срещите никога не са случайни, всеки идва когато ни трябва. Някои просто трябва да се откажат. За да дойдат. При нас. 

Хората рано или късно ни изненадват. А дали и ние тях?

Истината е, че „Всеки, който иска да остане в живота ти ще остане” е малко куха фраза. Това важи само за смелите. Онези, които знаят как да постигат целите си. За жалост не винаги се получава така във връзките ни с хората. Познанствата са най-лесни. Срещаш някого, поздравяваш го, отминаваш. Никой не иска и не предлага повече. Приятелствата са по-сложни. Те се градят бавно, изискват общи интереси и черти на характера. Изискват и общо свободно време, сходен живот. Изискват доверие, което да дадеш и да приемеш чуждото за пазене. Тук годините помагат – времето отсява, прогонва, разваля. И част от приятелите стават познати. Други даже ги няма. Трудно е. Иска се характер и сърце. Иска се да ти пука, но не и прекалено много. Прекалено многото винаги остава в семейството.

Границите, собствените и чуждите винаги определят връзките

И всеки живее живота си и от време на време се сеща за другия. Защото сте приятели, а не семейство. Но това е цяло изкуство! А другите връзки, любовните. Онези, за които четем в книгите, гледаме във филмите.. Те явно са някакъв по-висш пилотаж. Нещо средно между приятелството и семейството. Нещо между двете граници. Винаги съм смятала, че ако се влюбиш в най-добрия си приятел и той се влюби в теб ще си късметлия. После се зачудих за връзките – дали някой от познатите не е половинката, човекът, любовта?! И тогава се появиха изненадите… Хората идват и си тръгват от живота ни. И това е добре. И не, не за да дадат път на новите. А за да видим кои връзки ще остават и кои не – кои ще прогоним и ще си тръгнат. Кои ще чакаме и няма да дойдат. Кои ще останат като най-добър приятел, познат или нещо повече. Кои ще срещнем отново и кои никога повече… И на кои ще позволим да бъдат истинските неща в живота ни. Истинските неща, които трябва да разберем преди да направим следващата крачка напред.

Всички хора, срещаме по поне два пъти в живота си. А тези, които и писано да останат – и повече. Няма връзка, която да изчезне просто така. Няма и връзка, която да остане просто така. Ако искате някой да остане в живота ви – покажете му го. Ако искате да си тръгне не правете нищо. Ако се колебаете просто изчакайте. Времето, съдбата или нещо друго ще подреди нещата. А през това време – поздравете познатите, поговорете с приятелите и се огледайте. Човек винаги има какво още да научи за връзките…

Очаквайте трета част на Истинските неща в живота…