Истинските неща в живота: Приятелствата

Приятелствата. Една дума и спомени за много хора. Някои познаваме от деца, други са се появявали в живота ни съвсем случайно докато сме крачели забързани през него. Някой са още тук  покрай нас, на телефона, в компютъра. А други вече са си заминали. Всеки ти е оставил  частица от това, което е притежавал. Нито повече, нито по-малко.

„Когато имаш проблем споделяш на приятел, когато нямаш приятел – ходиш на психо терапевт”.

Всеки дава това, което има в излишък – време, предмети, внимание.

А някои са тихи. Те са тук в трудните моменти. Идват и си заминават, но ги усещаш. Знаеш, че когато са ти нужни те са тук. И това е достатъчно. Други вдигат много шум. Смеят се високо, говорят много, ходят насам – натам и пак се връщат. С години помниш гласовете им и се чудиш какво се случва с тях. Трети са като живота – случват се случайно, докато мислите ти са някъде другаде. Промъкват се в живота ти на пръсти и остават. Завинаги. Или поне за много дълго. Приятелствата. Това са те – хората, които носят топлината покрай теб.

Приятелствата – това, което остава докато имаш нужда от него

Хората са като птиците. Тяхната миграция започва, когато са готови да полетят.

Във всеки етап от живота ни сме обградени от хора. Срещаме ги навсякъде, общуваме с тях и после нещо се случва. Чуваме се все по-рядко, търсим се все по-рядко, имаме нужда един от друг все по-рядко… И след време се замисляме къде отидоха всички тези хора, до вчера бяха тук?! Но това вчера се оказва отдавна. Оказва се, че просто сме пропуснали някои неща. Докато сме търсели себе си, докато сме печелили награди, докато сме плакали след поражения, докато са разбивали сърцата ни и сме се влюбвали. Животът просто се е случил. Някой от хората са си тръгнали безшумно, неумишлено, гледайки в своята посока. Други са крещели като луди и са ни казали лоши думи. Но след време и това минава. И седим и мислим. Как въобще това се случи?!

Къде отидоха отношенията, които градихме?

Най-вероятно няма правила, които да следваш, за да си отговориш на всички въпроси. Има хора, които времето ще върне. Живота така пресява събитията, че със странните случайности много често ни отваря очите. Има хора, за които може би ще се надяваш. По някоя мисъл ще минава и после ще си заминава. Тях непременно някога ще видиш! Опита ми го доказа! Има и такива, от които тайно и открито бягаш. Задължително трябва да ги видиш! Задължително да им простиш! Само така душата ти ще олекне до толкова, че да успееш да полетиш.

Приятелствата, които изграждаме – отражение на нас самите

Каквото посееш, това ще пожънеш

Средата определя това, какъв ще станеш. Ти също определяш средата, в която се намираш. Всяка група е съставена от множество единици. За да оцелее групата трябва единомислие, компромиси и малко старание. Най-доброто, което може да дадеш от себе си си ти. Бъди това, което си. Обогати средата, в която се намираш с идеите си, с делата си, с постоянството си. Не се крий зад маски, те са временни. Изгради правилните връзки с точните хора, само така ще си щастлив с това, което имаш. Не се страхувай да казваш истината, тя е това, което ще накара някои да си тръгнат, а други да останат. Давай възможност на хората да преценят. Не искай всичко на всяка цена, не ти е нужно. Всеки дава това, което носи в себе си, не е задължително да е винаги всичко.

С големите трудности се справят само големите хора.

А малките приятелства са нужни, за да израснем, да видим какви трябва да бъдем и какви не. Някои ще те изненадат, други не съвсем. Някои ще струват, други не. Ако не можеш да прецениш – недей. Времето ще свърши това най-добре.  Малките предизвикателства, големите проблеми, шумните купони и тихите разговори  – правилните хора ще бъдат до теб, просто им позволи. Винаги казвай благодаря! Винаги оценявай, това което получаваш! Дребните неща са истинските неща – за живота, за хората, за приятелствата.

И не забравяй, че най-лесно се съди за човек по неговите приятели…

Очаквайте продължението на Истинските неща в живота.