Spisanie.to

Как да станеш човека, който винаги си искал да бъдеш?!

как да станеш човека, който винаги си мечтал да бъдеш

Бъди себе си и може би ще създадеш човека, който винаги си мечтал да бъдеш…

Всички имаме мечти, някои са по-мънички и ежедневни, други са големи като планини. Чували сме фразата „Човек е голям, колкото са големи мечтите му”.  Понякога сме се съгласявали с нея, друг път сме я оспорвали – според ситуацията, в която се намираме в момента. И все пак, колко често сме гонили мечта? А колко пъти сме я догонвали?! Някой ще каже „Това са пълни фантасмагории! В живота нещата не са розови!” и ще бъде прав. Но истината е, че нещата не са и само черни или бели. Той е пълен с цветове!

Какъв искаш да станеш като пораснеш?!

Любимият въпрос на всички. И отговорът – космонавт, принцеса, лекар… А колко от нас наистина успяват да станат човека, който винаги са мечтали да бъдат?! „Мечтите са си мечти!”, ще каже някой. Ама разбира се, че е така! Но мечтите са тук, за да ни направят щастливи, за да ни подтикнат към промяна, за да ни извадят от зоната ни на комфорт.  Животът е пълен с избори. Изправяме се пред тях всекидневно. От това, кой хляб да изберем за трапезата си, до това в кого да се влюбим, все избори, които определят пътя ни. А те пък лежат на базата на предразсъдъците ни. Автоматичната реакция на всеки човек, чувайки това е да защити себе си и да отрече. „Не, аз нямам предразсъдъци! Аз не съдя за хората по този начин!”, но истината е друга. Всички съдим за хората по този начин.

Ние съдим хората, но и те нас…

Може да не ти пука за цвета на кожата и образованието, може да не те интересува заплатата, но със сигурност обръщаш внимание на друго. И да, всички имаме приятели от други етнически групи. Всички сме широко скроени според собствените си възгледи. А дали е така всъщност? Защо като деца съумявахме да се сприятелим бързо с всички, тогава не ни интересуваше кой каква играчка има и в какви маратонки е обут, нали? Ето за това старите хора казват, че децата са най-чистите същества… А ние, ние сме заровени до шия в комплексите си. Търсим хора от своята среда, а тя се разминава от това, за което мечтаем.. И после търсим половинка, която да запълни нашите празнини… Да ни осигури мечтите, които не се осмелихме да догоним..

Какъв искаш да бъдеш сега?

Ясно е, че няма как да станеш космонавт след като си завършил педагогика. Ясно е, че няма как да станеш и лекар след като не си завършил медицина. Но все пак нека отговорим на въпроса „какъв човек винаги си мечтал да бъдеш?”. За голяма част от нас професията е от съществено значение. И тук не говорим само за заплатата, от която всички имаме нужда, тук говорим за статуса на професията. Какво ще ти донесе това, че си лекар или космонавт. Одобрението. Всички се стремим към него. Подсъзнателно така сме програмирани. Искаме някой да ни оцени, някой да ни каже, че сме супер. И обратното – отдръпваме се от хората, които ни показват грешките ни. До момента в който не ни заболи от нашите собствени действия и бездействия. Искаме да сме успешни, искаме да ни уважават, искаме да ни се възхищават. И това е съвсем в реда на нещата! Преди време някой ми беше казал, че за да ме обичат хората трябва първа да се науча да обичам сама себе си.

Обичай себе си!

Трудно е да възприемеш напълно това като значение. Първоначално всички си казваме да, така е. Наистина е така. И се замисляме за изборите, които правим – как през своята призма (на базата на своите предразсъдъци) решаваме кой да харесваме и кой не. Интересното е, че винаги ние биваме отблъснати от грозното поведение на някой, което тайно притежаваме и ние. Гневът, настойчивостта, това непрекъснато да се доказваш. Товари, способни да унищожат и най-здравите отношения. Но ги изпитваме. Защото сме хора. Защото ни боли, защото се съмняваме, защото искаме нещо друго. А защо ни боли, защо се съмняваме? Защото искаме нещо друго!

Какъв можеш да бъдеш стига да го поискаш!?

Душевният мир нещото, което често пропускаме. В забързаното ежедневие, в борбата с ангажиментите, в прескачането на трудностите забравяме да сме щастливи. И това е напълно в реда на нещата. Няма как човек винаги да дава 100% от себе си. Нямаме тази енергия. Нямаме времето. И често най-ощетени от това сме самите ние. Редно е да бъдем поне малко егоисти, да помислим за себе си. Нали знаете какви са правилата в самолета? Първо слагате своята маска, а след това тази на човека до вас. Толкова е просто и същевременно толкова трудно.Така е за всяко нещо в живота. Трябва да се погрижим за себе си. Най-вече когато ни се иска някой друг да го направи. Когато сме слаби, когато сме уморени, когато сме нещастни, трябва да се погрижим за себе си. Само така ще станем по-добри, само така ще бъдем себе си.

Бъди себе си! 

За да станеш човека, който винаги си мечтал да бъдеш просто бъди себе си. Прескочи предразсъдъците, които те задържат. Опитай новите неща в магазина, усмихни се на новия съсед, погали уличното куче, което срещаш всяка сутрин на път за работа. Животът е тук. И е твой. Големите неща винаги са постигнати с малки крачки. Бъди търпелив със себе си. Бъди мил с другите. Бъди смел и в мечтите си и в действията си. Ако искаш остави след себе си дърво, дете, книга, име. Няма никакво значение. И същевременно значи всичко. Всичко за теб и хората, които ще срещнеш в това приключение наречено живот.

Очаквайте продължението на поредицата Истинските неща в живота.

 

 

Теодора Маринова

Бакалавър по философия. Магистър по медии и PR.

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :