Spisanie.to

Когато фотографията не е изкуство

Фотографията е изкуство. По принцип! В тази статия ще се опитаме да разграничим кога една фотография е изкуство и кога не, и защо.

Това са няколко проблема, които са налегнали съвременната фотография, изложени под формата на лични наблюдения и не целят да ангажират или обидят никого.

Проблем 1: Днес всеки може да снима!

С телефона си, с цифровия си фотоапарат – достъпно е почти за абсолютно всеки – както за стари, така и за млади. Не е нужно да имаш професионален фотоапарат и да знаеш какво правиш, за да го правиш. А преди не е било така! Тогава само фотографите са снимали – те са правели семейните портрети на желаещите да имат такива, защото не са имали достъп до подобно изобретение. Това са били малък брой хора, разполагащи с професионални фотоапарати.

Първият такъв е „Korona View Camera“ (може да го видите в галерията), направен през 1900 година. Естествено преди него има и други опити – първата успешна снимка е направена от французина Жозеф Нисефор Ниепс със собственоръчно направен от него фотоапарат.

След него обаче на пазара излиза „Kodak Brownie 620″ – първият фотоапарат, достъпен за масовия потребител – удобен за пренасяне и лесно използваем. Известно е, че с него снимали и много жени, а също и деца – преди създаването на този модел фотографите били само мъже. Снимките са били проявявани като се е изпращал целият фотоапарат на производителя „Кодак“, а оттам го връщали с проявените снимки. Оттогава до днес фотоапаратите са се променили изключително много, но едно е същото – те са общодостъпни.

И нека това не е непременно нещо лошо! Много хора ще кажат „Защо да е?“ и имат това право.

Става въпрос за това, че често се губи „моментът на изкуството“ в самата фотография. Не всеки може прави красиви снимки – и това е нормално! Не всеки може и да танцува или пее, например. И стигаме до проблем 2, който е свързан с 1.

Проблем 2: Не се стремим да правим въздействащи снимки

Откакто фотографията е станала масова, много от снимките имат чисто информативен характер – снимаме това или онова, само за да го покажем на някой – показваме един красив обект, но не и красива снимка. Защото не е достатъчно просто да снимаш нещо, което намираш за удивляващо – трябва да имаш усета как да го заснемеш. И то буквално е усет – не може да се научи, може само да се усъвършенства.

А когато този усет липсва, имаме една снимка, която цели да ни покаже нещо, някъде, някога, но не носи естетическа наслада. И отново – това не е непременно лошо, даже би могло да бъде от полза! Особено когато набързо щракваме нещо, което искаме да прочетем с камерата на телефона си.

Проблем 3: Пошлостта не е изкуство!

Сред синонимите на пошлост са – долнопробност, простащина, баналност. Това казва всичко, което може да се каже относно този проблем. Но все пак нека добавим още нещо – да умееш да правиш красиви еротични или актови снимки е прекрасно и много трудно. Да видиш качествена фотография на гола жена, от която не лъха на чалга и ракия, е невероятно усещане.

Проблем 4: Липсва идейност

Снимки без идеи и без цел. А понякога само фотографът ги вижда, а останалите наблюдаващи ги – не. Има ужасно много снимки, при вида на които бихме се запитали: „Какво е това?!“, снимки, които няма да разберем и които няма да ни харесат. Тук отново всичко е въпрос на усет – всеки вижда отражение на собствения си опит и начин на мислене в снимката, която наблюдава, или с други думи – интерпретира я различно.

Фотографията не е за богопомазани и тази статия не цели да обиди никого, а да разграничи изкуството от „неизкуството“. Ваше право е да снимате когато, каквото и както си пожелаете и това е страхотно! Чувствайте те се свободни да експериментирате, бъдете щастливи от резултата и го споделете с другите!

Инес Райчева

добави коментар