Spisanie.to

Красавиците и звяра

Je t’aime… moi non plus

 

Ще оставя Свети Валентин и Трифон Зарезан да водят титаничната битка за 14 февруари. Няма да ви занимавам и с появата на валентинките, нито със средновековната романтична любов на рицарите и техните дами.

Да оставим Веско Маринов отново да възпее лозарите и горчивото вино, а Наталия Симеонова като една съвременна Валентина да събира влюбените сърца. Ролята на фея на любовта отдавна е обсебена от русокосата водеща, а след снощното съзерцаване на родната телевизия в главата ми още кънтят рокерските доспехи на Денис.

Ще ви разкажа за едно момче родено в Париж и постепенно превърнало се в необходимия звяр за всяка красавица.

На 2 април 1928 г. в семейството на руски евреи емигранти се раждат Люсиен и Лилиан Гинсбург. Дванайсет години по-късно, едно момче кръстосва парижките улици с Давидова звезда на ревера на сакото си. Нацистите са окупирали Париж, а малкия Люсиен размахва пистолет играчка и пее с момчешка нахаканост Марсилезата, зад гърба на хитлеристите. Френският химн, с който години по-късно ще скандализира Франция, изпявайки негова реге версия. Провокативно и ексцентрично. После ще каже:

„Провокацията е необходима. Разтърсиш ли човек, от него изпадат документи за самоличност, военна книжка, понякога и монети” – ще се усмихне и ще запали цигара.

От окупирания от нацистите Париж семейството на Люсиен успява да избяга в Южна Франция. Там живота постепенно поема нормалния си ритъм. Момчето рисува, свири на пиано пред зоркия поглед на баща си-музикант и художник. Вдъхновен от срещата си със звездата на епохата Фреел, Гинсбург все повече се увлича по музиката и шансоните. Въпреки това продължава да рисува, през деня пише текстове за песни, а вечер акомпанира на звездите в баровете.

Друга важна среща завинаги ще проправи пътя на младия парижанин. През 1958г., той се запознава с Борис Виан и зарът е хвърлен. Малко по-късно същата година младия Люсиен променя името си. От Гинсбург се прекръства на Гензбург, на името на английския художник Gainsborough (Генсбъроу). Сменя и малкото си име, като избира Серж, за да подчертае руския си произход. И се ражда звездата Серж Гензбург.

Първият му брак току що е приключил. И вторият не е по-успешен. В живота му на музикант нахлуват много жени. Възхищават му се, боготворят го, а той им се отплаща като извайва образите и песните им. По пътя си Серж среща Жулиет Греко и Ана Карина. По-късно негови песни ще пеят Франс Гал и Аджани, Катрин Деньов и Ванеса Паради. Всички желани и недостъпни за повечето мъже, но не и за него – маргинала с уморени очи. Целуната от толкова много жени, неговата грозота се превръща в изтънченост, славата му е като магнит, а талантът го извисява до полубожество. Верен на стила си, краен до безкрайност, Гензбург казва: “Обърнах сакото си, когато осъзнах, че хастарът му е от норки“.

Звярът е сменил кожата си. “От никоя вяра на човек не му пораства такъв нос“ – шегува се той с произхода си, вече надраснал комплексите и сяда да напише поредната песен, за поредната жена. Защото любовта го вдъхновява и опиянява, а заедно с неизменната чаша алкохол и димяща цигара се ражда поредния хит. Творчеството му е двусмислено и провокативно, като живота му. Без значение дали пее или пише музика, дали режисира или играе във филм, дали скандализира или обича, Серж оставя следи и в живота, и в музиката. Много жени и много музика – иронична и различна. От шансона до електронните звуци. През поп песните, регето и джаза. “Познавам си границите – признава Гензбург – затова минавам отвъд“, и ще напише най-скандалната песен за любовта.

Годината е 1967. Тогава Серж Гензбург среща Бриджит Бардо. Страстта им е изгаряща и плашеща. Тя е омъжена за милионер-плейбой Гюнтер Сакс. Срещат се тайно и странят от публични места. Тя, френската икона на киното, отегчена от „съпруга призрак“, жадува с тяло и душа да принадлежи на мъж от плът и кръв. Мъж, на когото да се възхищава и когото да боготвори. Бардо се влюбва в Серж лудо. За Гензбург, Бриджит е „Ролс-Ройса на неговия живот“.

След една от първите си срещи, останал безмълвен от красотата на френската сирена, Гензбург губи цялата си харизма и дар слово. Иначе отракания парижанин, мълчи като пън на срещата и крайно възмутен от себе си се прибира у дома. Сигурен е, че е проиграл всичките си шансове за връзка с Бардо. Телефонът обаче звъни и красавицата се обажда. Казва му, че ще извини поведението му, ако ѝ напише най-красивата любовна песен. Серж сяда и за една нощ създава Je t’aime… moi non plus . Двамата записват парчето в едно парижко студио, без знанието на плейбоя Сакс. Песента е скандална. Когато германския милионер научава от пресата за записа, е крайно възмутен и категорично забранява песента да бъде излъчена. Ситуацията за Бардо е доста объркана, но в крайна сметка тя избира да остане при съпруга си. Раздялата със Серж е неизбежна и изстрадана.

По нареждане на Гюнтер Сакс последната  минута от песента е изрязана, а лентата е оставена в сейф на звукозаписната компания Филипс. Този оригинален запис вижда бял свят чак през 1986г., 19 години след създаването му и пет години преди смъртта на Серж Гензбург. За тази песен парижанинът казва:“За пръв път в моя живот пиша любовна песен и това свърши зле“. След скандала Бриджит Бардо  заминава за Алмерия да снима уестърна Шалако с Шон Конъри. Серж е съкрушен.Опитва се да последва актрисата в Испания, но Сакс я следва неотлъчно. Раздялата е мъчителна, но очаквана. Без скандали, без сцени. Носталгичния образ на френската богиня завинаги остава в сърцето му.

За него тя ще каже: “Гензбург е доброто и злото, Ин и Ян, черното и бялото. Вероятно е мечтал да бъде руско-еврейският малък принц, докато е четял Андерсен, Перо и Грим, но трагичният сблъсък с живота го превърна в Квазимодо, отвратителен или вълнуващ според настроението ни“

След раздялата с Бардо, Серж Гензбург изпада в алкохолна зависимост. Човекът, който извайва образите и песните на най-желаните жени на Франция е съкрушен. Но не за дълго.

През 1968г. във Венеция среща Джейн Бъркин. Тя е актриса и двамата се засичат на снимачната площадка на филма Слоган. Историята е за любовта на режисьор и млада англичанка. Сюжетът на филма излиза извън екрана, и Гензбург и Бъркин се превръщат в прочута двойка – скандална и вдъхновяваща. В началото Джейн утешава Серж. Копнежът му по Бардо е все още жив. Дори веднъж се наложило бащата на Джейн, капитан Бъркин, да му подари щатната си доза морфин, притеснен от страдалческата му физиономия. Любовта на младата англичанка е всеотдайна и Гензбург все пак затваря страницата Бардо. “Обичаме жените за това, което не са, и ги напускаме заради това, което са“- философства Серж и спуска завесата. След което се жени за Бъркин. Ражда им се дъщеричка – Шарлот Гензбург. Je t’aime… moi non plus е записана повторно, този път от Серж и Джейн.

Когато за пръв път изпяват песента на живо в един бар, Биркин си спомня, че единственото, което е чувала, са били потропващите прибори по масите. И разбрала, че песента вече е хит. След скандала с Гюнтер Сакс, следва втори скандал. Тиражът е иззет от магазините, а песента е демонизирана от Ватикана и в много страни е забранена за излъчване. Дори във Франция , разпространението ѝ е ограничено от цензурата. Но скандала продава. Шокирайки света, Серж става наистина богат. Продават се огромни тиражи. Je t’aime… moi non plus е най-слушаната песен в Европа през 1969г., и единствената френска песен, достигала номер едно в Обединеното Кралство. Всъщност и до днес целия свят познава Серж Гензбург основно с тази песен. Повярвайте ми, струва си да чуете и другите му парчета.

Да, скандала продава. Изкушавам се да добавя, че и сексът продава. Все пак тази песен е известна с оргазмени стонове и недвусмислени въздишки. Въпреки съвсем съзнателното провокативно, сексуално звучене, оригиналната идея на песента не е сексът. Намерението на Генсбург е да създаде химн за несподелената, невъзможна любов. За копнежа и желанието. Романтичната, неплътска любов. Песен за дамата на сърцето. За Тристан и Изолда. Но крайният резултат е най-малкото двусмислен (Обичам те…Нито пък аз)

Щеше да е странно заглавие, но когато разберете, че фразата е взаимствана от Салвадор Дали, нещата май си идват на мястото. – „Пикасо е испанец – аз също! Пикасо е гений – аз също! Пикасо е комунист – нито пък аз!“

Песента е прекрасна. В нея завинаги ще са вплетени двете най-големи любови на френския музикант. Бардо и Бъркин. Красавиците и звяра.

После животът се стича тривиално. Серж все повече пие и пуши. Получава няколко инфаркта, но това само го вдъхновява да каже: “ Получих сърдечна криза. Това доказва, че имам сърце“ Иронично нарича себе си Гансбар, и спиртосан обикаля телевизионните студия обвит от облаци дим. Джейн не издържа и го зарязва, но не и публиката му. Гензбург продължава да пълни залите и да скандализира. В едно култово интервю за френската телевизия предлага секс на седналата до него Уитни Хюстън. Друг път с треперещи ръце подписва чек за баснословна сума, ей така. Или изгаря в ефир банкнота от 500 франка.

Парижките полицаите и таксиджии до днес разказват легенди за него. „Пуша, пия и правя любов. Това е равностранният триъгълник.“ Това са необходимите съставки, за да се отприщи талантът. Те никога не са му липсвали, до последния му дъх през 1991г.

Серж Гензбург отдавна е там някъде горе. В обществото на мъртвите поети. С цигара в ръка и чаша алкохол. Въпреки, че шокира Франция с реге Марсилезата, въпреки безбройните изцепки, въпреки бохемския си живот, Гензбург се превърна в икона на поп културата. Обичаше жените и те го обичаха.

„Беше ми като огледало. – спомня си Аджани. – Погледнех ли го, чувствах се свободна и красива“

Остава само да Ви кажа:

Намерете своето огледало. Купете си вино и се наслаждавайте на песента!

 

Дани Динева

добави коментар