Лале, любов и малките неща

Обичате ли цветята? Намирате ли утеха в това разнообразие от цветове? Как се отнасяте към тази благодат за всички човешки сетива?

Всички цветя са красиви. Но имате ли едно. Любимо, което да изпълва цялото ви същество с топлина, радост, наслада, спомени и надежда. Приемаме всичко за даденост. Не влагаме особено голям интерес към нещата, който не ни носят материална облага.

За всеки празник или поне за два в годината всяка жена получава букет от цветя с най-прекрасни пожелания. Но какво послание носят самите цветя? Искам да ви разкажа за моето любимо цвете – Лалето. До скоро не знаех значението му.

Но има нещо в този цвят. Нещо земно, истинско, непретенциозно. За мен това е цветето, на което му подхожда всяка една багра – червено, жълто, бяло, шарено или оранжево – те всички говорят, всяко едно отразява нещо.

Загадъчно, нежно и силно.

Една вече клиширана и изтъркана фраза гласи: Малките неща носят голяма радост в сърцето. Кой в днешно време няма нужда от малко изтърканост в живота си.

И така едно от най-красивите цветя – Лалето от векове се е превърнало в символ на Холандия. Преди хиляди години започнали да го култивират в източните държави, дълго време то било запазен знак на Османската империя.

В едно персийско предание се разказва за лудо влюбен мъж, който се самоубил, защото го разделили от жената, пленила сърцето му. От капките кръв поникнали чудно красиви алени лалета. За това до ден днешен някои считат лалето за символ на споделена любов.

Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“. Родината на лалето е Азия и там то расте в диво състояние. Точно като любовта, не мислите ли?

Мисля си, че все по-рядко се вслушваме в думите. Обясненията в любов са изгубили предишното си очарование. „Обичам те“ няма някогашната сакралност. Обичаме се на Св. Валентин, на 8-ми март, рождени дни. Някак си по график, по задължение. Няма я спонтанната, неподправена, дори дива любов. През останали дни от годината нямаме време за едно стръкче цвят, но на опоменатия ден измиваме съвестта си с огромни букети.

Цветята наистина говорят. Да научим езика им, може пък тогава да се разбираме по-добре. Представяте ли си едно ново общуване: Уважавам те – поднасям ти нарцис. Изпитвам нежност и любов – червена роза. И още милион цветове и значения. Все пак света не е само черно-бял.

Колко струва един мил жест? Пет минути от ценното ни време и огромно желание.

Имайте желание за „евтините“ неща. Оставят по-дълготраен отпечатък в живота.