Spisanie.to

Лисицата и гроздето

Всички знаем баснята за Лисицата и гроздето, в която Лисана скача колкото може по-високо, но не успява да достигне гроздето. И колкото и да опитва, все се разминава на косъм от вкусния плод. „Та какво ме интересува това грозде” – успокоила се тя. И без това то сигурно е кисело! И си продължила по пътя без него. Ето как хитрата Лисана успяла да обуздае глада си и желанието да се добере до плода.

А сега, нека да направим паралел между тази басня, писана преди повече от три столетия и нашата действителност. Ето персонажите днес:

Ролята на Кума Лиса се изпълнява от всички онези хитри всезнайковци, които срещаме навсякъде – в магазина, по улиците, в училище. Отличителна черта на тези герои е тяхната изключителна информираност, подчертавам, информираност, а не образованост. Често, те знаят толкова много неща за известните личности, че имате чувството, че всеки ден се срещат с тях или поне се чуват по телефона.

И другият основен персонаж – гроздето, но не просто сочното, узряло грозде, а онова, което е пораснало високо на лозата и е било отгледано от слънцето. Тази роля е по-особена и се изпълнява от всички онези провинциалисти или столичани, които имат мечти и достатъчно упоритост и смелост, за да ги преследват. Те са упорити, артистични, талантливи или просто надарени с онази природна хубост, която малко хора притежават и зад която понякога се крие и добра душа. Да, има такива хора у нас! Но нека бъдем искрени пред себе си, че тези „плодове” често ни се струват „кисели”.

Да, особено когато ги гледаме по телевизията или четем за тях във вестниците. Толкова близо до нас докато ги гледаме и толкова далеч, когато излезем от приказката. За тяхна беда и за щастие на някои, те имат недобрия късмет да са герои в съвременната приказка на един народ без ценности, без морал и без памет. И ето какви заглавия на историите, свързани с тези „плодове” срещаме: „Марта Вачкова закова на 105 кила”, „Радина Кърджилова истеряса на гробищата”.

Има още много, много подобни публикации, които ще пропусна. Виждате ли, ето прекрасните примери за това как постъпват Лисаните, спрямо онези „плодове”, до които не могат да достигнат. Да, доста „кисели” са тези клевети. Но когато ги прочетат, на лисаните им става някак по-леко на душата. Обзема ги едно приятно чувство, което успокоява „немирните” им души. И така Лисанките разбират, че вместо да се мъчат да подскочат толкова високо, колкото е онова грозде, по добре да се опитат да го свалят с камъни от лозата!

Ако и така не успеят, хитрушите не се отчайват, защото знаят още нещо (нали са много информирани), че онова грозде, покачено така недостъпно високо, всъщност е наядено от птиците. Виждате ли, съвсем не е толкова хубаво, колкото изглежда! – казват си с облекчение Лисаните и живеят воаьорския си живот спокойно като компетентни във всяка една област и информирани за всичко, което се случва.

А ето и поуката от нашата приказка: „Ние обикновено нашите най-добри хора, нашата гордост и слава оценяваме след смъртта им. Приживе тяхното превъзходство боде очите ни!” Ето това е прозряла преди близо две столетия Екатерина Каравелова, жената на Петко Каравелов в нашата народопсихология. Това е  онази ненавист към всеки, който не можем да достигнем, но който можем да оплюем просто, защото е по-лесно.

Надя Безева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор