Spisanie.to

Любовта е театър

Събуждам се и отварям очи. Днес ме очаква страхотен ден. С Георги ще ходим на театър. Толкова дълго време чакам тази пиеса. Заглавието ѝ – „Любовта е театър“, ме заинтригува прекалено много. Обичам театъра, обичам приказните истории с щастлив край. Георги не е като мен. Той е прекалено голям реалист и не вярва в приказките. Не знам защо е така – никога не ми е споделял. Той е добър човек, но напоследък не мога да разбера защо съм с него. Сякаш това, което ни е задържало заедно, вече не съществува.

Скоро трябва да ставам и да се приготвям за работа. Притежавам една малка книжарница. Напоследък работата намаля, заради новооткритата голяма книжарница на ъгъла, в която вече ходят всичките ми клиенти. Тъжно ми е, защото сигурно ще се наложи да я продам. Георги веднага се съгласи с идеята. Според него ще е страхотно да си стоя вкъщи и да не правя нищо. Тази мисъл ме плаши. Не мога да бездействам. Това е против природата ми.

Алармата звънна. Вече време е да ставам. Днес ще бъде страхотен ден и няма да мисля за проблеми. Ще идем на театър и за малко ще се потопя в свят, изпълнен с любов и мечти. Напоследък не ми се случва често. Ще стана и ще посрещна деня с усмивка. Направих обичайните за началото на деня неща – пих кафе, закусих, поговорих малко с Георги, който отново беше кисел за нещо в работата (той е адвокат), облякох дънки и светлосиня блуза с дълъг ръкав и тръгнах за работа.

Времето започна да застудява. Краят на октомври е и вече се усеща идването на есента. Докато вървях по улицата, забелязах прегърната млада двойка. Те се смееха и си говореха сякаш бяха най-щастливите хора на света. Погледнах ги и за секунда ми се стори, че съм в театъра и те играят някаква роля. Дали е възможно да съществува такава голяма любов, или това е една постановка. Дали съществува истинска, изгаряща и поглъщаща съществото ти любов, или това е само заблуда за хората. Множество книги, филми и пиеси ни представят любов, която всеки иска да преживее. Замислих се над това, дали наистина тя съществува, или любовта е театър, в който двама души просто играят ролите си. През целия ден си мислих за това.

Дали  наистина съм щастлива и обичана. Дали наистина животът ми е добър, или само се заблуждавам. Толкова много въпроси и никакви отговори. Денят се нижеше бавно и мъчително. Обичайните проблеми ми се струваха огромни и нерешими. Искаше ми се денят най-сетне да свърши и да намеря покой. Исках да прегърна Георги и да се насладя на пиесата. Толкова много жадувах за спокойствие. Пих много кафе, обядвах, поръчах някои нови книги за другата седмица, поговорих с няколко клиенти, но през цялото време си мислих за въпроса, който си зададох сутринта.

Какво значи любовта за мен? Никога не съм си отговаряла на този въпрос. За мен тя винаги е била нещо, което е даденост. Всеки човек обича и бива обичан, нали? Никога не съм си представяла, че няма да бъда истински обичана или че никога няма да обичам някого толкова силно, че чак да ме боли. Искам такава любов, мечтая за нея, но чак сега осъзнавам, че има вероятност никога да не я изпитам. Това е доста тъжна реалност. Не обичам тъгата и страданието. Може би затова все още съм с Георги. Не знам дали го обичам и като се замисля, не знам дали и той изпитва много силни чувства към мен. Но чак днес осъзнавам това. Защо съм се примирявала толкова дълго време? Сякаш съм живяла в някакъв измислен свят, в който всичко е перфектно и не съществуват никакви проблеми. Сякаш съм сънувала и чак сега успявам да се събудя.                            

Телефонът извиня и ме разсея от мислите ми. Георги ми съобщи, че няма да може да дойде с мен на театър, защото имал прекалено много работа. Чувам това извинение за хиляден път, но за първи път ми беше все едно. Имах нужда от време. Казах му, че няма проблем и бързо затворих телефона. Чух изненадата в гласа му, но не исках да му давам обяснение за нищо. Просто ще ида на театър сама. Няма да е за първи път. Остатъкът от деня мина по-бързо и си тръгнах навреме от работа. Имах нужда от вълшебство, имах нужда да видя хора, за които любовта значи нещо. Надявам се тази постановка да ми даде успокоението, от което се нуждая толкова силно. Мечтая да видя един свят, различен от моя. Свят, в който любовта съществува. Прибрах се набързо вкъщи, за да се изкъпя и да облека нещо по-подходящо, но имах време и реших да полегна и да си почина преди пиесата.              

Седнах до една двойка. Те си шушукаха и се държаха за ръце. Мястото до мен беше свободно и това ме натъжи много. Искаше ми се Георги да дойде и да опровергае мислите, които цял ден се въртят в главата ми, но той не се появи. Пиесата започна и на сцената се появиха двама влюбени. Те се разхождаха и споделяха своите чувства. Изглеждаха много мили един с друг. Момчето изпрати своята приятелка и се върна на сцената. По някакво стечение на обстоятелствата той се казваше Георги. Идеше ми да се засмея на иронията, но се сдържах. Той седна на една пейка и след секунда се появи друго момиче. С нея се държа по същия мил начин. Не можех да повярвам на тази гледка. Дойдох на тази пиеса, за да видя една незабравима любов, а попаднах на поредната изкривена представа за нея. Хората са се превърнали в актьори, които играят ролята на живота си и любовта не съществува за тях. Тя присъства в сценария, но не е на преден план. Не издържах и излязох от залата. Наистина ли моят живот е един театър. Омръзна ми да живея в измислица. Омръзна ми да виждам истинска любов само във филмите. Какво му има на този свят. Обърнах се и видях Георги с друга жена. Той стоеше, прегърнал другата жена, и ме гледаше…

Събуждам се и отварям очи. Лежах на дивана, а часовникът показваше десет без двадесет. Не мога да повярвам, че съм заспала. Много исках да гледам тази пиеса. А този сън – какъв беше? Що за подсъзнание имам? Това ли е любовта за мен – една измислица. Трябва да помисля над това, но днес беше дълъг ден. Може би утре или в други ден. Беше доста шантав ден. Разбира се, че любовта не е театър – та аз я виждам навсякъде. Пуснах телевизора и намерих някаква любовна комедия. Мъж и жена седяха на една зелена поляна и гледаха залеза – ето я любовта, какво ми стана днес…

Милена Василева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :