Малките неща в живота

Животът е изпълнен с толкова неща – едните са големи, способни да променят мирогледа или посоката на самия живот, вторите са обикновени (работа, училище и др.), наричани още всекидневни, а третите не се забелязват от повечето хора. Това са „Малките неща“.

Рядко се говори за тях, още по-рядко се откриват, защото всеки бърза за някъде и не ги забелязва. Нека не приемаме това словосъчетание само в прекия му смисъл, а и в преносния. Тук става дума за нещата (създания, жестове, музика, картини и т.н.), които придават цвят на сивото ежедневие.

Не ви ли се е случвало да се събудите, да вършите едни и същи неща, да живеете в една рутина и в един момент, докато сте в автобуса, да речем, да погледнете навън и една мила женица, облечена нормално, да ви помаха и да се усмихне? Тогава настроението ви се променя, ставате по-бодри, по-усмихнати.

Не ви ли се е случвало да се разхождате в парка или близката морска градина със слушалки, в които звучи любимата ви музика, и по време на паузата между две песни да чуете песента на някое птиче, толкова малко и цветно, а с толкова силен глас? В този момент осъзнавате, че понякога е хубаво да се свалят слушалките и да се слуша естествената музика на живота.

Или пък музиканти по улиците и в парковете? Те са там всеки ден, да всички ги знаем, онези усмихнати хора, които свирят заради самата музика, защото им харесва. Никой не ще сгреши, ако веднъж спре, когато времето е хубаво, и послуша.

Повечето хора не обичат дъжда, заради влагата, студенината, заради това, че докато ходите, понякога остават пръски по обувките или отзад на панталона. Но заради това негативно настроение, заради бързината да се скрием от дъжда не виждаме нищо позитивно (тук не става въпрос за силните бури). Ами приятната и освежаваща миризма на озон, преди дъжда или след това дъгата, или красивите капки, останали по също толкова красивите цветя и как всичко става красиво, свежо, зелено и цветно. Но повечето от нас, за съжаление, не забелязват някои от тези неща.

А когато ставате рано сутрин или излизате по залез да тичате в парка или на стадиона. Красивият изгрев и залез. Цялото небе е в розови оттенъци по изгрев и в оранжеви по залез. А забелязвали ли сте малки създания, който са до алеята, по която тичате, в тревата, например калинки?

Всеки забелязва пролетта, а малките цветя, които се появяват първи по поляната? Толкова малки и цветни, обикновено минаваме покрай тях, докато разхождаме домашния любимец или спортуваме, а те са там. Поглеждали ли сте дърветата в края на март месец? Всичките мартенички сред цветовете на дървото, повечето са еднообразни, но някои се отличават и може да ви напомнят за някой приятен спомен или просто да ви харесат.

Били ли сте в ситуация, в която докато сте замислени за нещо, свързано с работа или някакъв ангажимент, и просто минавате бързо през площада, да осъзнаете, че навсякъде около вас има сапунени балони – малки и големи, всичките цветни. Тогава няма как да не се усмихнете. Да си спомните за детството и как вие самите сте правили такива балони.

Това са само част от „малките неща“, за които става въпрос тук. Всеки има ежедневна рутина, сивотата на деня, пълен с ангажименти и задачи. Но понякога е хубаво да се спре или поне да намали темпото. Тези „неща“ винаги са там и винаги ще бъдат. Малко са хората, които намалят темпото или направо спират и се оглеждат, те са и хората, които винаги са положително настроени. „Малките неща“ придават, както е написано по-горе, цвят на мрачния град или също толкова мрачното време. Откривайки повече такива неща, всеки ще живее една идея по-добре, ще се радва на живота или поне времето ще минава по-леко и не чак толкова изморително.

Сега си представете живота, света, деня като една огромна машина с големи, средни и малки зъбни колела. А ако малките зъбни колела ги няма?