Spisanie.to

Марко Пицути и изходът от Световната конспирация

Положението сега

Книгата на Марко Пицути „Скрити манипулации; Забранената революция” е посветена на световната конспирация и задкулисието, което управлява държавите, посредством финансови механизми. Разяснени са много аспекти на „невидимата ръка” и инструментите, които тя използва.

В първите глави на книгата са обяснени основните манипулации, които ни карат да се чувстваме свободни, при положение, че имаме свобода само за най-елементарните неща, но не и за съществените. Обяснено е как е действало задкулисието по време на Втората Световна и Студената война, как непримирими врагове са финансирани от едни и същи хора. Разказва се за дейностите на Форд, Дженерал Моторс и други компании в полза на Германия и Хитлер, както и за мрежата Брукхаузен, чрез която е спонсориран и подпомаган технически Съюза, с цел да бъде адекватен противник на САЩ, за да могат последните да принуждават гражданите си да плащат повече данъци и да приемат решения, ограничаващи свободата им. Освен това, Студената война се явява задължителен преход към глобализацията, направен с цел да бъде всяван страх от Трета световна война. Изводът, който трябва да бъде внушен на човечеството е, че за да бъде избегната, трябва да има световно правителство и Нов световен ред.

Настоящата рецензия се фокусира върху втората част на книгата, която се отнася за произхода и целта на последната световна финансова криза и подробно разглежда как отделните държави падат в капана й. Това, с което се отличава книгата на Пицути, е, че предлага алтернативи за изход от положението. Останалите трудове за конспирацията описват неизбежна мрачна картина, придружена с подобно неизбежно бъдеще.

Тук трябва да бъде обяснена ролята на световните кредитни агенции, които чрез своите рейтинги могат да сринат или лансират дадени акции или облигации. Всяка една държава или предприятие трябва да измоли благосклонността на тези финансови институции. Ако те дадат положителен рейтинг за нещо, то се купува като топъл хляб. Ако обаче рейтингът му е отрицателен, съответната държава или организация трябва драстично да повиши процента на доходност по облигациите или акциите, които предлага, за да може успешно да се котира на финансовия пазар, тъй като предлаганото от нея е класифицирано като високорисково. 96% от световния рейтингов пазар се държи от три рейтингови агенции – „Фич”, „Муудис” и „Стандард енд Пуърс”.

Пицути разяснява и ролята на централните банки. Те печатат пари, които не са обезпечени с нищо и решават сами колко и кога да отпуснат. Така могат да организират инфлации и дефлации и да предизвикват кризи. Освен това всичко, което отпуснат на дадена държава, е с лихва! За заблуда, че тези пари идват от банка, собственост или подчинена на държавата, са използвани географски наименования. Такова например е „Банка на Италия”, касаещо централната италианска банка. Преди години името и е замесено в скандал, като на бял свят излиза списък с акционерите и. Те са едни от най-влиятелните хора в Италия и света, и основното – са частни лица. Тези финансови институции са абсолютно независими и не толкова „Банка на Италия” е на тази държава, колкото обратното! И това важи за всички! Въпросните независимост и автономност на централните банки могат да бъдат сравнени с българската съдебна система – равнозначни на безконтролност и дерибейщина.

Основните финансови инструменти, които предизвикаха кризата в САЩ, в последствие превърнала се в световна са:

деривати – инструменти, които нямат собствен живот, те са застраховка и залагане върху курса на реален финансов инструмент. Зад тях не стои нищо реално, създават се и се препродават свободно и банките нямат средства, с които да изплатят каквито и да било дивиденти по тях.

ипотеки „Събпрайм” – Масово раздавани ипотечни кредити на непатежоспособни хора. Изведнъж всеки има пари за жилище, което довежда до нереален скок на цените на имотите. През 2008 година само в САЩ няколко милиона души вече не могат да изплащат. Следва лавина от отнети и обявени за продан жилища, рязък спад в цените им. Неплатежоспособността на клиентите довежда много банки до фалит.

Чрез подставени лица и офшорки, кредитните агенции и централните банки принадлежат на световното банкерство. Тези независими „от никого”, както и “помежду си” институции са основни замесени в банкрута на държавите.

Тези банкери водят света към една държава, една централна банка и една валута – всички изброени абсолютно под техен контрол, което е и същността на Новия световен ред. Пътят към този ред е заробване чрез дълг и разрушаване на националната икономика и на база на това постепенна загуба на суверенитет.

Пицути пише в книгата си и за Джон Пъркинс – един от хората, прекарал много години от живота си в „икономическо убийство” на държави. Той е участвал в убеждаването на лидери от подкупни политически класи да сключат пагубни за отечествата си договори. Обясненията на Пъркинс как съществува настоящата финансова система, Пицути прилага в подкрепа на тезата си за глобалните финансови кръгове и институции и пагубната посока, в която тласкат света.

ИЗХОДЪТ

Така се стига до най-интересната част от книгата, а именно възможният изход от всичко това. Подробно е разгледан начинът, по който кризата се появява и е ликвидирана в Исландия. В основата на кризата се корени преминаването на банковия сектор в частни ръце малко след 2000 година. Ипотеките „събпрайм” и необезпечените деривати стават твърде привлекателни за исландците, които са принудени да изпадат в рецесия и по познатата схема трябва да станат напълно безпомощни и зависими.

С исландския народ обаче, конспираторите удрят на камък. Трите най-големи частни банки обявяват фалит поради грешната си финансова политика. Наследството им е колосален дълг. Те отново са „твърде, големи, за да фалират” и банкрутът трябва да бъде избегнат с държавни пари, набрани от съкращения на разходите и данъци… но не и според исландския народ! За първи път цяла нация толкова целенасочено и организирано се опълчва на световното банкерство. Те просто отказват да платят чуждата сметка. Народът започва масови дълготрайни протести, с цел разследване и съд за виновните, най-вече премиера, промяна на основния закон, с повече власт на правосъдните органи и ново правителство.

Властта се сменя, но новият премиер на страната е абсолютно съгласен с условията и желанията на международното банкерство. С цел да се хареса на народа, новият вариант на плана да платят нещо, за което нямат вина, е издължаването да е обвързано с икономическите показатели на страната. Исландският народ обаче е много мъдър и знае, че няма логика при каквито и да било условия да плаща нещо, за което друг е сгрешил. Финансовите акули стягат обръча, но преди да бъде подписан договор с МВФ, президентът успява да доведе нещата до референдум, на който хората да решат съдбата на страната си. Правени са опити от медиите и премиера да обяснят как е редно всичко да бъде понесено и как дори е по-логично да не се гласува. 93% от исландците отказват да платят дългове и заеми, които не са направили. Референдумът е повторен догодина, с цел различен изход за банкерите, но всъщност този опит завършва още по-неприятно за тях.

Исландците обаче не мирясват с „НЕ” на референдума и показват, че нямат къса памет. Те търсят отговорност на политиците и банкерите, които са ги вкарали в това положение. Едни от най-влиятелните сред тях, включително бившият министър-председател, получават ефективни присъди от по няколко години.

Те не спират дотам. Искат коренна промяна на положението и гаранция, че то няма да се повтори. Чрез непрестанните протести успяват да принудят свикване на Учредително събрание, което се състои от обикновени граждани извън политическата класа. Гражданското общество в тази далечна северна държава се оказва едно от най-развитите и сплотени в света. С добра самоорганизация народът успява да изработи Конституция. Въпреки първоначално създадените спънки, свързани със статута на Учредителното събрание и хората, учасващи в него, в крайна сметка народът приема конституцията си на плебисцит през 2011 година.

Марко Пицути е възхитен от този малък народ, който се оказва достатъчно мъдър и корав да се опълчи на безмилостната финансова върхушка, но счита, че въпреки демострирания характер и ум, исландците не осъзнават напълно механизмите на управление на банкерската каста, както и че докато взимат валутата си на заем от централна банка и дума не може да стане за измъкване от лапите на финансовия елит.

Пицути обръща голямо внимание на многото и големи недостатъци на пропитата от лобизъм, корупция и зависимост представителна демокрация. В отговор на нея, той противопоставя швейцарския начин на управление, или така наречената пряка демокрация, като описва модела много подробно.

Като начин държавата да излезе от лапите на международните финансови кръгове, авторът представя в подробности блестящия изход на Ялмар Шахт. Това е подход, приложен в разсипаната след Първата световна война Германия, за да се превърне тя в умопомрачителната сила, която покорява Европа. Създава се вътрешна система от полици, базирана върху икономическия потенциал на страната, без никакви фиктивни пари без покритие, лихви и външни зависимости! Менителници, контролирани посредством национална система, стават основно разменно средство за стоките, услугите и потециалните работните места, които могат да бъдат плод на германската икономика. Марката също е поставена под контрол и не девалвира. Работните места се увеличават главоломно и икономиката сътворява истинско чудо. Това решение не се изучава в икономическите ВУЗ-ове!

В края на книгата си, авторът обръща поглед към еволюцията и застъпва тезата, че тя е външно контролиран процес. С други думи материализмът е абсолютно примитивна идеология, игнорираща наличието на Вселенски разум и духовна същност на човека. Ако се обърнем към тях, ще преобърнем напълно сегашните си ценности и стремежи и така ще променим света. Това е вътрешна революция на човечеството, която може да доведе до един съвсем различен свят. Обърнато е внимание и на известния „закон на привличането”, макар в книгата да не е наричан така. Всъщност това е възможност с мислите да влияем върху заобикалящата ни среда.

Виктор Панайотов

добави коментар