Spisanie.to

Маската – да останеш в реалността или да изгубиш себе си

Не сме ли уникални по рода си? Всеки от нас няма ли своите качества и таланти? Тогава, защо упорито продължаваме да подражаваме на някой друг и защо просто не бъдем самите себе си? Когато не сме задоволени от това, което притежаваме и искаме да бъдем нещо повече си поставяме за цел да го постигнем. Изкушенията са навсякъде и природата на човека го провокира да иска повече, независимо дали му е достатъчно това, което има.

Има ли човек, на който поне малко да не му се иска да е в центъра на вниманието? Да речем, че желаем да изгладим недостатъците си, да се впишем в групи, които са утвърдени като отличаващи се и също искаме да се покажем пред света, като ярко открояваща се личност. В опита си да се харесаме на определени хора, се превръщаме в различни образи, далечни и от нашия. Маниерите, мисленето, говоренето и дори обличането ни в обществото ни се променя, ние автоматично ставаме друг човек. А когато се погледнем в огледалото, падат всички “маски” и истината е пред очите ни. Убеждението, че го правим за себе си, че наистина го искаме се настанява у нас и постепенно се превръща във фикс идея.

Да загубиш себе си? Макар и постигнал много идва момент, в който свикваш с маската и преструвките до такава степен, че забравяш от къде си тръгнал и какъв си бил. Дали, тези няколко минути слава са стрували това, което сме загубили.

Казват, че на върха си сам. И ето идва този миг, в който те връхлита усещането, че си нещастен и самотен. Оглеждаш се, а покрай тебе е пълно с хора с маски и никой не може да ти придаде онзи смисъл на живота и радостта от него, която е далече в твоето минало. Споменът за старите приятели, за хората, които са държали на тебе, хората, с които макар и просто човек си бил щастлив, се вмъква в съзнанието ти. Трябваше ли да се стигне до там, да загубиш тези истински неща, които са били част от живота ти, за да ги замениш с повърхностното и изкуственото.

Понякога е късно да се върнем назад и да поправим стореното, дори и да го осъзнаваме ние вече няма да сме същите. Но пак имаме избора дали да бъдем обикновен човек или да бъдем личност, която е значима в обществото, но далечна от нашата същност.

Животът постоянно ни подлага на изпитания. Много пъти сме поставяни пред различни избори, най-големият, от които – по кой път да тръгнем към своето бъдеще. Всички имаме тази слабост да грешим, именно грешките ни учат да оцеляваме, но друг е въпросът дали сме готови да ги поправим или сме склонни да ги повтаряме.

Замислете се какви искате да бъдете: себе си или нещо друго – оригинал или дубликат!

Стефани Христова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор