Spisanie.to

Матрицата на живота

Има нощи, в които не искам да спя. В такива нощи душата ми се пробужда и излиза на кратка разходка извън матрицата. Тази конкретна нощ си мисля за нея – матрицата на нормалния живот. Как се е появила? От какво е изградена? Как работи? Какво ни дава и какво ни отнема? В тревожния ми ум се оформя цял един трактат на тема „Живот и безсилие“…

Че сме роби на нашето ежедневие – това всеки го знае. А ако случайно сте от малкото щастливци, които не го подозират е време да спрете да четете това писание, иначе рискувате да останете с горчив послевкус. Живейте си живота и хич да не ви пука! Там е истината, а не в отвлечените псевдо-философски есета.

Матрицата на живота се е появила в далечния исторически момент, в който човекът подсъзнателно е решил, че иска да бъде обществено животно. В момента, в който страха от ледения дъжд, изсипващ се в тъмната нощ е накарал някой да потърси топлината на друго човешко същество. И не в онзи смисъл. В един платонически, неизказан и несъвсем разбираем аспект…

Просто си седиш до някой, без да говорите, без да се гледате, но знаейки, че той/тя е тук някъде, наблизо. От това дъждът не става по-топъл или нощта – по-къса, но нейсе, някак си магията сработва… От тук предполагам, следва и първият и най-мъдър обществен принцип: Не е важно с кой си под студения дъжд, важното е да не си сам в нещастието.

Матрицата, като всяка оформяща система има два основни компонента – силов и смислов. Силовият компонент или двигателят на матрицата е обществената инерция. Тя помита всичко, което не се движи по течението. Веднъж тласнато в определена посока обществото няма спиране.

Смисловият компонент на матрицата са обществените норми, те са режещият ръб (не е задължително да е остър) и очертанията на формата, в която трябва да се напъха бедното човешко същество. А каквото е излишно се отрязва… Често хората в страха си да не загубят телесни части сами се напъхват в калъпа и това води единствено до гротескни гръбначни изкривявания.

Така се произвеждат хората-роботи. През работните дни си лягат с мисълта за кредитите и стават с нея, разхождат кучето сутрин, после водят децата на детска градина, отиват на работата, която не харесват, а вечер гледат нищото в телевизора. Съботата е за културен живот – миене на колата, малко секс, тъп американски филм в мола. Неделята е посветена на блаженото безделие…

Положителното на матрицата е, че ни оформя като тухлички с идеален размер, които пасват във великия обществен градеж. Тя замества смелостта да живеем с правилни пропорции, благодарение на които няма опасност да ни изхвърлят от системата. И като всяко нещо, което върши работа, собственикът (или системата) полага известни грижи за своите тухлички преди да дойде неизбежния момент, в който бунището на живота става последна спирка…

Дали ни е отнела нещо матрицата на живота? Не смятам, че ние е отнела каквото и да е. Ние участваме в нея съвсем доброволно, захранваме я с енергия и определяме нейните режещи ръбове. Звучи ми като сделка, от която всички са доволни. С известно снизхождение и съжаление гледам на хората, които бродят извън матрицата, но какво да се прави?! Във всяко стадо има и заблудени овце…

Статията е инспирирана от филма Кенди с участието на Хийт Леджър (1979 – 2008), в ролята на Дан.

Поручик Ржевски

добави коментар