Мъдри мисли и цитати от Малкият принц

Малкият принц – една книга, която с толкова малко думи, казва толкова много важни неща. Четат я децата, докато още пазят чистотата и въображението си, както и възрастните, които забравят невинното в душата си и искат да го намерят отново. Тази книжка, колкото и малка да е, казва всички важни за човека неща и всеки може да намери вдъхновение или дори спасение в нея. Понякога за това е достатъчно само едно изречение.

Антоан дьо Сент-Екзюпери създава „Малкият принц“ през 1942. Книгата е издадена на 180 езика в повече от 50 мил. копия по света. Това е неговото най-емблематично произведение. На пръв поглед е детска книжка, но има скритото послание за възрастните. Толкова много от тях я определят като своята любима, въпреки че това е книга срещу тях и това, в което се превръщат:

„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.“

Те искат да се докоснат пак до детското и невинното в себе си, да станат отново, дори и за малко, чистите и наивни деца, които са били преди светът на възрастните да им го отнеме.

Мислите на малкия принц, на розата, на лисицата ни дават шанс да се върнем там, в прекрасния свят на детството, да си позволим да живеем, да опитомяваме и да се оставим да ни опитомят, нищо че:

„Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш…“

От това се страхуваме, когато пораснем – да опитомим, да се оставим нас да ни опитомят, да се свържем с другите. Знаем, че има опасност и свързваме се само на повърхността, затова:

„Човек е самотен и между хората“

Може би се страхуваме, ставаме „сериозни хора“, заети със своите „сериозни работи“, нямаме време да се свържем с другите, става по-трудно, защото:

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

По страниците на „Малкия принц“ откриваме най-различни житейски уроци, които уж знаем, но все забравяме и някой трябва да ни ги припомни. Все търсим, все сме на път към нещо необикновено, но или го забравяме, или се отказваме да продължим към него:

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…“

С всеки следващ прочит отново разбираме най-важното, че винаги има надежда:

„Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…“

Розата ни напомня, че светът и хората не са черно-бели, че трябва да имаме търпение, че красивото и приятното може да са скрити, че са невидими за окото:

„Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя 2-3 гъсеници“

Змията ни учи да се оставим повече да чувстваме и вярваме, а не да говорим:

„…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

Стрелочникът обобщава човешкото ни неудовлетворение, но и вярата ни в нещо още по-хубаво, което ни очаква:

„Никога не ни харесва там, където сме – каза стрелочникът.“

Лисицата ни учи на любов, вярност и грижа към любимите хора:

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.

Дори царят ни напомня нещо, което често забравяме – че ние носим отговорност за своя живот и действията си:

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец“

„Малкият принц“ – малка, тънка книжка, в която приказни герои говорят с прости думички. Уж предназначена за деца, а говори на възрастните. Да не губим детето в нас, да поговорим с него, да го пазим, защото то знае, че:

„Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“