Spisanie.to

Мъдрост народна

Сиромашкото лято е, циганското лято. Слънцето смекчи лъчите си. Вече го търсим и му се радваме. Радват и натежалите от плод градини и поля. Стопаните прибират реколтата си. Земята щедро дарява хора, животни и птици. Има за всички.

Питала съм се, защо народът ни е нарекъл това изобилно време от годината “сиромашко лято”? Като дете си мислех, че “сиромашко лято”, или “циганско лято”, се наричат онези дни, които Есента милостиво отстъпва на Лятото, заради бедните. Растях с народните приказки за русалки и феи, за баба Марта и нейните братя – Малък Сечко и Голям Сечко и ми се струваше естествено Лятото да заеме няколко дни от Есента заради хората. И днес вярвам във връзката на природата и човека. Както и във връзката между човека и човека.

Вече знам посланието, което народът ни е вложил в наименованието „сиромашко лято”. Научих го в едно прекрасно слънчево утро на едно отминало сиромашко лято. Докато беряхме грозде, баба ми каза да оставям по няколко необрани гроздачета. Обясни ми, че това се прави, за да може и хората, които нямат лозе, да хапнат грозде. По неписан закон, след като стопаните оберат гроздето, всеки може да влезе и да откъсне останалото след тях. И да благослови.

Запомних бабините думи. Мъдростта им отекна дълбоко в сърцето ми. Сещам се за тях всеки път, когато сиромашкото лято заметне земята с пъстрата си дреха. Когато съм сред берачите, спазвам народната традиция и оставям необрани някой от плодовете. Вече знам, че ми е дадено, за да дам. Знам, че има кой да ги откъсне, кой да им се зарадва.

Не аз съм, която давам, но всеки път, когато си представя чуждата радост, се усмихвам и аз.

Соня Точева

добави коментар