Няма как да бъдем съвършени

Колкото и се стремим към съвършенството, то е непостижимо.

Прости няма как да бъдем абсолютно съвършени във всяко едно отношение.

Винаги ще има нещо, което не е напълно перфектно. Но и не е необходимо всичко да е идеално. Понякога онези малки недостатъци, онези малки несъвършенства ни правят наистина специални. Те са нещото, с което се отличаваме – те ни правят забележими и уникални. Независимо дали става въпрос за външния ни вид, за работата ,за приятелите или любовта ние винаги се стремим към максимума. В желанието си за перфекционизъм често се разочароваме, осъзнаем ли, че не всичко е така, както го желаем.

Точно както Сизиф е осъден вечно да бута огромния камък нагоре, така и ние безспирно се борим с пороците, които всъщност са нашият чар. Няма как да бъдем съвършени, а не и необходимо. Всичко е въпрос на вътрешно усещане и това как сами се възприемаме.

Не бива да живеем във вечна борба със себе си – твърде е изморително. Да живеем в хармония е наистина важно условие за вътрешен мир. Заученият ни стремеж да сме най-добри във всичко е лъжовен, защото не сме единствените във Вселената и винаги ще се намери някой по-добър от нас в нещо. Разбирайки, че няма как да сме перфектни, ние започваме да се разочароваме и да недоволстваме от живота. Виним себе си за неща, които дори не можем да контролираме.

Просто трябва да се приемем такива, каквито сме, за да го направят и околните, да се харесваме, за да ни харесат и другите и разбира се, да искаме най-доброто, но не на всяка цена.

Има неща, които са създадени, за да не се променят…