Откъде минава любовта на жената?

(Ако тази на мъжа минава през стомаха)

Големият проблем при мъжа над трийсетте е, че коремът му все по-малко прилича на „стекче с шест бирички” и все повече – на корем, погълнал шест бутилки бира наведнъж.

Същото важи с не по-малка сила и за двайсет-и-няколко-годишните. Някои от тях ще се оправдаят, че бирата е виновна за всичко и няма да са съвсем прави.

Великата британска статистика сочи, че мъжете пият бира основно през лятото. Увисналите шкембенца обаче са целогодишен феномен.

На въпроса „защо така” отговорът е скрит в думите на свекървата: „Маме, гледай като се заженваш, булката да може да готви!”. С други думи – преди да стигне до пениса, любовта на мъжа минава през стомаха. Или както биха казали в Перник „Я на гуадно не моем да йе*ем!”

Въпрос номер две. Ако любовта на мъжа минава през стомаха, откъде минава любовта на жената?

И тук идва сложността на самия казус, тъй като женската душевност е като многопластовата тоалетна хартия – при нея никога няма само един верен отговор. Преди да построят проклетите молове, всичко беше някак по-лесно. Имаше две улици, които мъжът трябваше да заобиколи, ако е излязъл на разходка с девойката. Сега, по която и уличка да кривнеш – хоп, насреща ти мол! При това тук не става дума за Материално-отговорното лице, макар на всички да е ясно кое е то.

Тезата с шопинга малко накуцва, ако се вярва на няколкото процента жени, които все още използват сърдечния си мускул по предназначение. Пак според Островитяните, които изпразват цялата си държавна хазна за статистически проучвания, едва седем процента от жените в днешно време са заедно с мъж, когото обичат. Скандално! И в същото време успокоително, защото българинът беше почнал да си мисли, че само жените тук имат някакъв радикален проблем. То се оказало обща болест. Почти толкова нелечима, колкото хемороидите.

Колкото и лири стерлинги да пръснат за проучвания обаче, британците ще си останат най-добри в приготвянето на „fish-and-chips”. Ако човек се разходи пет минути по Пикадили Съркъс и с невъоръжено око ще види, че на англичанките (и не само) килцата са им малко в повечко. Дали това е заради мазната храна, която ядат ще попитат някои и ще напипат само периферията на проблема. Истината е една и много проста – жените обожават да се тъпчат, не по-малко мъжете. Малката разлика е, че те винаги внимават какво слагат в уста, за да не им залепне някъде, а мъжете ядат всичко, което им залепне за пръстите.

И защото жените по презумпция „не трябва” да ядат, забраненият им плод се оказва най-сочен. Все повече млади жени признават чистосърдечно, че не могат да готвят. Все повече млади мъже споделят с прискърбие, че могат да готвят страхотно, защото неволята е дошла и ги е ударила с тъп, но много тежък предмет по главата.

Когато жена ти не може да готви, очевидно е, че някой трябва да нахрани домочадието. Което и женско списание да отвори човек, ще се натъкне поне на една статия „Накарай го да ти сготви!”. Което и мъжко списание да отвори, ще се натъкне поне на няколко заглавия от сорта на „Сготви и нещо и тя ще бъде твоя!”

Извод: Преди да качиш една жена до небето, първо й погали небцето!