Spisanie.to

От очакванията към разочарованието

Или… можем ли да живеем по-добре без очакванията си спрямо хората

Очакванията са нещото, което движи живота ни напред (или поне така си мислим). Ние очакваме от хората около нас да се държат по определен начин. Очакваме да са добри, лоши или безразлични. Мислим си, че ги познаваме, затова се опитваме да отгатнем как ще постъпят в дадена ситуация.

Но тези опити да предвидим какво ще се случи и как някой ще се отнася с нас само ни наранява. Живеем в някакъв наш свят, където знаем какво би сторил всеки, как би се държал. Живота обаче не е устроен така. Хората постъпват по-съвсем различен начин от това, което ние очакваме. Ние сме мислещи и разсъждаващи същества (поне по-голямата част от човечеството), които премислят дадена крачка и тогава действат.

Хубаво нещо ли са очакванията? Какво би се случило ако винаги очакваме човека до нас да ни обича. Ами много просто, ако човека до нас прояви нещо различно от обич, ние бихме се почувствали наранени, отхвърлени. Но ние самите понякога го предизвикваме да не ни обича. Преди време бях попаднала на едно изказване на дете: „Dear mom, i may not like you all the time, but i love you always”. Има толкова истина в този детски израз.

Трябва да приемем, че когато някой не постъпва с нас както ние ОЧАКВАМЕ не означава, че не ни обича, цени и държи на нас. Просто в дадения момент за него правилното е било различно от нашето правилно. Колкото повече очакваме от хората, толкова по-лесно е да се разочароваме. А разочарованията ни карат да си мислим, че не сме щастливи, макар да не е така.

Нека си представим един свят, в който не очакваме нищо. Просто живеем и оставяме хората да постъпват както те искат, без да се стараем да ги контролираме и да предсказваме какво ще кажат, направят или почувстват. Да, до такава степен искаме да контролираме всички около нас, че понякога искаме да знаем какво би почувствал някой, ако постъпим по даден начин. Живота е прост, ние го правим сложен. А трябва просто да го живеем и да се наслаждаваме на това, което ни се случва.

Не казвам, очакванията изцяло да спрат (това е и почти невъзможно). Казвам просто да се опитаме да ги сведем до минимум и да се наслаждаваме на момента тук и сега. Да се разхождаме по улицата и да се радваме на самата разходка, а не да мислим: „Какво ли ни очаква зад ъгъла?”. 

Диляна Иванова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :