Spisanie.to

От самоуважението до егоизма през погледа на Хорхе Букай

В многообразието от книги, което ни е направило разглезени читатели, все още се намира по някой литературен бисер, и то не само такъв, който стои забравен и прашен на някой щанд отзад, а дори сред най-продаваните и масови заглавия. Точно такъв е случаят с “От самоуважението до егоизма” на Хорхе Букай.

Ако очаквате сюжет, наситен с действие и адреналин, то това не е вашата книга. Това е история, написана чрез средствата на диалога – разговор между един психолог и негова почти случайна читателка, жадна за житейски мъдрости, търпелива и готова да се учи. Среща я на панорамната площадка “Балкона” в Нерха, Испания по време на една от обичайните си следобедни паузи, в които се наслаждава на гледката към морето.

В книгата авторът говори от свое име, той влиза в собствената си роля на психолог и заедно с жената, която той ни представя като събирателен образ на всички свои читатели, обсъждат, анализират ситуации от живота и стигат до заключения.

Минавайки през изясняване на ключови понятия като страх, ужас, паника, вина, реакция, депресия, самосъжаление, гордост, его, Букай подкрепя тезите си с реални примери, житейски ситуации, в които, освен героинята, със сигурност е попадал и всеки от нас. Именно това прави книгата толкова достъпно и смилаемо четиво в най-добрия смисъл на тези понятия.

Тя е подходяща не само за хора, които търсят отговори, но и за такива, които се чувстват комфортно в кожата си и са убедени в познаването на реакциите и поведението си в кризисни ситуации. Те биха могли да си изградят нов поглед върху същите ситуации и дори и само в името на експеримента да опитат да постъпят другояче и да проверят какъв ще е резултатът.

Макар че разговорите със събеседничката му звучат поучително, Хорхе Букай има свой уникален начин, по който поднася всяко знание, така че то да не задължава, ограничава, а напротив – да дава свободата читателят да интерпретира прочетеното по свой начин. Тъкмо това прави изказванията му още по-валидни и вдъхващи доверие.

Хорхе Букай вярва, че превръщането на човека в личност е процес и той включва поемането на рискове. Наред с това е полезно да се приемаме и обичаме с всичките си несъвършенства и да се стремим към вътрешна хармония.

По много симпатичен и нов начин, авторът обяснява виждането си за това що е то егоизъм. Според него възможността да обичаме не е количествено ограничена, така че прекомерната обич към себе си не означава задължително неспособност да обичаме и другите. Защото не съществува капацитет за обичане. Предвид колко логично звучи това, не можем да не се съгласим. В един момент вече егоизмът спира да има този негативен оттенък. И точно тук авторът ни придърпва мощно към истинността на идеите си, вече сме в плен.

Изключително силна фраза, която откриваме на страниците на книгата, гласи: “Няма обич към другите, която да не започва от обичта към себе си.”

Интересен е и паралелът, който авторът прави с хавайския език, и скритото послание в думата “махал”, която на хавайски означава “много благодаря” и се използва едновременно от човека, който благодари и от човека, на когото се благодари. Според Букай, изхождайки от вярването, че езикът разкрива някои черти на хората, които го говорят, хавайците са хора, които правейки нещо за някого, се чувстват благодарни за възможността да помогнат.

Друга важна линия в посланията му е тази за зрялата любов, при която “човекът, който предпочита себе си пред другия, може да се наслаждава на онова, което прави за любимия човек”.

Букай не пропуска да насочи вниманието ни и към пагубни за емоционалното ни здраве емоции като съмнение, нерешителност, безпокойство, тревожност и как трайното им настаняване в нашата екосистема води до чувство за безизходица.

Говори и за трите основни видове страх: страхът от самотата, чувството на безсилие и страхът от липсата на контрол.

Голяма част от книгата е посветена на чувството за вина. В хода на диалога със своята “пациентка”, психологът постепенно допълва и обогатява понятието за вина и го подкрепя с множество примери. В крайна сметка стига до извода, че “вината се появява, когато се идентифицираме с предполагаемото изискване на другия”.

Всяко твърдение или дефиниция авторът извежда след задълбочен анализ, под формата на диалог и оцветено с интересни истории, някои от които звучат като притчи.

Пълна с мъдрости, със съдържание, благодатно за интерпретации, книгата е не просто неангажиращо четиво за уикенда, но и практичен помощник в опита ни да живеем, обичайки себе си и да мотивираме действията си с доза здравословен егоизъм.

Анелия Атанасова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор