Печалба или принципи? И трябва ли съвременните компании да избират?

В двадесет и първи век корпорациите са изправени пред предизвикателства, които налагат нова концепция за бизнес поведение. Необходимостта от промяна става осезаема през втората половина на миналия век, когато на много от световните икономически лидери бива показано, че старите модели на поведение вече не са релевантни. Икономическите и социални цели дълго време са били противопоставяни като несъвместими.

Но господството на транснационалните компании не е безусловно и постепенно гражданите по целия свят започват да им напомнят това. Независимо колко могъщи изглеждат корпорациите и имената, зад които стоят – потребителите и обществото са онези основи, които ги поддържат и които могат да ги унищожат.

Осъществявайки своята дейност, компаниите са поставени в определена ситуация, в която те самите са потребители на ресурси, и в този смисъл се явяват и отговорни за тяхното рационално използване и опазване. В качеството им на такива, започва да се говори за корпорациите като за „граждани на света“, тъй като те често оперират в границите не само на една страна-домакин, а понякога и на територията на няколко континента. Употребяват се термини като „глобални граждани“ и „корпоративни граждани“. Социалната отговорност се явява новият морален пазарен фактор, който има икономически последствия.

Транснационалните корпорации в развиващите се страни заемат непропорционално голям дял от местния пазар и инвестират печалбите си в собствените си държави, вместо да ги реинвестират в просперитета на местната икономика, чиито ресурси експлоатират.

Затова на тях започва да се гледа като на „паразитен организъм“, който се настанява, храни се и когато ресурсите свършат, просто се прехвърля на друг „гостоприемник“. Това става причина статутът на ТНК да бъде преразгледан. Настъпва време, в което заедно с увеличаващата се власт, нараства и необходимостта от поемане на отговорност.

Съвременното общество се интересува от имиджа и ценностите на компаниите – от тяхното социално поведение. В стремежа си да постигне значими обществени промени, обществото започва да се противопоставя на свръхсилата на корпорациите със своя осъзнат избор като потребители. То си извоюва властта обратно, за да покаже на компаниите, че само да произвеждат добри продукти и услуги вече не е достатъчно – трябва да правят и добро.

Затова корпорациите започват да избират инициативи, които подкрепят целите на бизнеса и поставят акцент върху теми, които са свързани с основните им продукти, услуги и пазари. А марките започват да служат като валута, която остойностява стоките.

В световен мащаб, дейността на транснационалните корпорации може да бъде определена в голяма степен като деструктивна, но поради своята финансова мощ, достъпът до най-добри практики, както и възможността за създаване на все по-иновативни подходи, позволява на тези компании да се превърнат и в един от основните регулатори на вредните въздействия в резултат на човешката дейност.

В по-голямата част инициативите на компаниите са сходни, а практиките им не се различават драстично. Но опазването на околната среда е само частица от дейностите, с които те се ангажират, защото екологията не изчерпва понятието „корпоративна социална отговорност“.

Затова, макар и политиката на корпоративна социална отговорност да е решаваща стъпка по пътя към отговорно поведение, то в никакъв случай с нея не се изчерпва отговорността на хората, на обществото и на компаниите за тяхното влияние върху Земята. Планетата е тази, която води отчет за всяка проява на неблагоразумно потребление и няма да позволи на човечеството да забрави това, независимо от факта зад името на коя корпорация стои.

Никой корпоративен интерес не бива да бъде за сметка на бъдещето на планетата. В противен случай, печалбата на транснационалните корпорации и нарастващото използване на природните ресурси може да доведе до необратими последствия, с които никой закон или договор няма да бъде в състояние да се справи.