Полезен или не?

Джордж Бърнард Шоу е казал: „Мисля, че би било добре, ако накараме всеки да се яви пред внимателно подбрана комисия по същия начин, по който се явява пред данъчния инспектор. Просто ги изпратете пред комисията и им кажете – госпожо или господине, ще бъдете ли така любезни да ни докажете ползата от вашето съществуване? Ако не можете да докажете това, ако с нещо не допринасяте към обществото, ако не можете да произведете това, което консумирате, а дори и малко повече от него, то тогава ние няма как да използваме цялата сложна организация на обществото ни, за да поддържаме живота ви, защото нямаме никаква полза от вашия живот, а според нас и вие нямате полза от него.“

Е, нека бъдем полезни на обществото си. Нека ясно да изразим позициите си и да се борим за тях. През по-голямата част от времето човек изобщо не се променя и когато настъпи повратен момент, той израства изведнъж.

Последните събития, случили се в страната ни са този повратен момент. И сега всеки от нас сам за себе си ще се промени в дадена насока. Но въпросът е дали промяната ще ни направи борци, които да избират пътя, по който да вървим или обикновени хора, които сляпо следват останалите т.е. ще бъдем ли полезни или не?

А кой има най-голяма нужда от стабилна държава, в която да остане, да се развива и да работи? Това са младите хора, студентите. Тези, които все повече се лутат между „Терминал 1 и Терминал 2″. Тези, които с последни сили се борят за каузи като „Ние не сме ходещи такси“, за да могат да си позволят лукса да останат в така „приятния“ Студентски град, да получат висше образование в така наречените ВУЗ-ове и след това да започнат работа като сервитьори, защото не можели да си позволят така нареченото удоволствие от „стажове без заплащане“ и остават без опит.

Сещам се за една книга на Степан Поляков – „Нежна революция Ltd“, в която описва протестите от 1990-а. Всичко започнало от студентите, университетите са окупирани и се приключва с общонационална стачка. Следва да проследим дали тази кауза, за таксите на студентите( която ще се проведе на 27.02) ще се преобърне и ще задълбочи идеите им.

Как ще им се отрази промяната, за която ставаше въпрос по-горе? Дали отново ще почувстват нуждата да възстановят страната си. Казвам да я възстановят, защото, ако искат да я променят значи никога не са я харесвали и тогава наистина България не е изборът за тях.

В крайна сметка за тези, който биха избрали да са обикновени хора ще цитирам думи на Самюел Адамс: „ Ако обичате богатството повече от свободата, спокойствието на робството, повече от ожесточената битка за независимост, тръгнете си с мир и си отидете вкъщи.

Нямаме нужда нито от съвета ви, нито от оръжието ви. Коленичете и целунете ръката, която ви храни. Дано оковите ви не са особено тежки и дано идното поколение забрави, че е имало и такива съотечественици.“

А за тези, които ще изберат да са борци ще цитирам думи на Макиавели: „Трябва да знаете, че съществуват два начина за борба: единият посредством закона, другият посредством силата. Първият начин е свойствен на човека, вторият – на животните.“ Нека не забравяме, че искаме да унищожим злото, а не създателите му!