Spisanie.to

Помияр дежавю

Моето дежавю не спира. Повторението в моя случай обаче е далече от знание.

Дежавюто на омразата. Много е страшно, много е объркващо и трудно успявам да напиша смислено изречение.

В крайна сметка рискувам и пиша нещо, което се надявам да бъде прочетено от минималната останала трезва аудитория в България.

Кошмарът наречен помияр се завърна. И този път се завърна в най-подходящия момент за нашата лабилна държава.

Проблемът, който е изграден единствено на омраза, не говорим за омраза, която може да се оприличи със заплюване в лицето, а говорим за омраза, която е равна на кръв. Отново топ новината по всяка медия са онези зли същества от улиците, които са специално изпратени от зла магьосница решена да избие българското интелигентно население.

Не съм очаквала, че заобикалящото ме население е изпаднало в затъмнение. Говоря за затъмнението на простотията. Не знам как се стигна до тук,каква е тази човешка деградация, кой успя да докара нашето поколение до почти пълна мисловна ограниченост. Сигурно са тия същите, които се наричат журналисти и вместо собствени мисли и чувства, преработват добре информация от най-горна инстанция. Подготвят я добре, не е нужно много мислене, за да позиционираш информация за днешното българско поколение. Трябват само няколко думи от чалга песен и всичко ще бъде асимилирано.

До тук с негативния ми увод. Да говорим по същество, а именно пратените ни от злата магьосница бездомни вълци. За пореден път стана, ужасен и наистина трагичен инцидент, който накара цялото будно българско население да се обедини. Да се обедини повтарям, да стане и да вдигне пушки срещу четирикраката заплаха! Да, това се случва в 2012 година. Преди месец имаше протести срещу цялото управление, но на тях не дойде никой, в тези протести ние малкото различно мислещи искахме да се разбунтуваме срещу това, че родителите ни умират от глад с пенсията от 136 лв., искахме да се разбунтуваме, че децата ни умират на пешеходната пътека и няма наказани, че заради пари прокарват под краката ни газ убиец, че слагат цензура в интернет. На този протест никой не дойде, защото протестът се състоя в съботен ден, а както знаем ставането в събота е много тежко след поредния пиянски запой и тропане на крак върху маса. Сега обаче всички българи се обединиха в масовото избиване на уличните вредители, които подчертавам са дошли при нас благодарение на черна магия.

Всяка година за кастрация се харчат милиони, които можеха да бъдат вкарани в джоба на дядото от ъгъла, който не е ял от 2 дни. А можеха и да се ползват за кастрация на точно тия кучета, които са създали другите зверове нахапали жертвата си. На практика тая дейност не се осъществява, защото общинарите си разделят бързо изпратените средства, а резултатът е очевиден.

Причината драги сънародници, по улиците да е пълно с бездомни кучета не е злата магьосница и ако имахте акъл поне колкото 2 годишната ми дъщеричката, щяхте да знаете, че причината за тяхното размножаване не е вълшебна пръчица. В цялата тази ужасна история има само един (цяло едно народно събрание) виновен и той е този, срещу когото не излязохте да протестирате. Намаляването на популацията на тия твари е човешко задължение, надявам се поне това знаете. Освен въпросната кастрация на вече съществуващите бездомни, трябва да се контролират и домашните животни. Този ужасен кръг може да се затвори с малко съвестни изпълнители, които липсват до този момент. Същите тия чиновници, които прибират в джобчето си всяка година дебелото пликче нямат никаква изгода от това да намалят популацията, защото достигнем ли прекрасния резултат, както в белите страни и няма бездомни животни, ще спрат и ежегодните попълнения в джобовете.

Трябва ли да сме толкова първосигнални и да се обединяваме само в агресията си, защо никога не се замисляме и не даваме начало на добри дела. Това, което изчетоха очите ми за тия няколко дни, бяха най настръхващите сюжети от психотрилъри и бяха писани от майки с дечица, от мои приятели, бяха писани от човеци. Един за всички и всички за убийство (при това мъчително)на бездомните кучета. Това е резултатът от новото управление,от новите медии,от новите потребители и от новите хора на нашето време. Добре обмислени апели от сговорни дружини, отправени към ниско интелигентно общество градящо културата си на поп-фолк текстове.

Злоба, идваща от дълбините на човешкото тяло заля социалните мрежи, клетви и много безсмислие видях. Най-потърпевши са горките природозащитници, които се опитват от няколко години чрез факирство да направят точно това, което крадящата управа не направи, опитват се да спрат популацията, опитват се да кастрират, опитват се да събират, опитват се да направят едно добро място за живеене на хора с животни.

Справянето с тази наистина тежка ситуация е адски простичка и лесно би се разбрала, ако в невежото ви мислене пуснем и капчица сърдечност-кастрация, обезпаразитяване, намиране на дом на подходящите бездомни (така нареченото осиновяване) и разбира се евтаназия на агресивните.

Драги пазители на човечеството, разберете, че убийството на всички бездомни днес, няма да ви спаси утре. След точно една година по улиците на София и другите големи градове ще има точно толкова кучета, колкото са били избитите днес. Защото ваши неразумни братя няма да са кастрирали домашния си сладък любимец, защото вашите събратя няма да са намерили средства да гледат най-добрия си приятел и ще го оставят на 300 км. в гората, а той ще дотичка до вашата улица, защото на нея кофата за смет прелива от вкусотии. Преливащата кофа, както и новопоявилите се бездомни твари ще са отново резултат от лошото управление. Всичко, което ще се случи ще бъде този път вашето дежавю. Опитайте се да изтърсите агресията от себе си, също много внимавайте с децата си, създавате ужасни насилници и още не сте го осъзнали. Опитайте се да видите живота извън рамката. Подайте ръка на някой наистина слаб и се борете срещу истинските зверове.

Знам си,че малко ще успеят да разберат какво казвам и какво чувствам, а повечето ще използват класическите реплики, които изчетох през тия дни “да си събера всички бездомни у нас”, ”да ме нахапят дано, за да видя дали ще ми е хубаво” и всякакви такива умности, но в крайна сметка ще заключа пръсти, ще поръся сол през рамо и ще се моля един ден моята дъщеричка да не знае, че е съществувал проблем наречен помияр дежавю…

Илина Керкенякова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор