Имало едно време сегашната действителност. Растяла тя в сивота, бедност и трагедия. С всеки изминал ден ставала все по-страшна и мизерна. Действителността била белязана от тежка участ – превръщала млади хора в зависими отрепки, студенти – в учещи за безработни, хора – живеещи като животни. Изход трябвало да бъде намерен! Изход срещу дрогата, срещу агресията, срещу простотията. Да се спасим от самите себе си! Да престанем да се саморазрушаваме – това бил начинът!
Да се борим със зависимостите, колкото и силно затиснати да се чувстваме в техните лапи, да отстояваме себе си и правата си, а не да бъдем тъпкани от малки хора на големи чинове. Да, борбата щяла да бъде трудна и дълга, но обещавала утеха, утеха, че всичко ще се промени към по-добро. Че ще създадем една нова действителност! Лишена от болка и страх от неизвестното, от мъка и безпаричие, от злоба и пошлост.
Но нещата така и не се промениха, а всички потънахме все повече в собствената си безпомощност. А трябваше да сме единни, но се оказахме разделени, попаднали в омагьосания кръг на злобата и завистта един към друг. Станахме роби, именно на това, което ще ни разяде отвътре и унищожи напълно! И най-страшното в случая е, че не искаме да се променяме – така се чувстваме добре! Копнеем да обидим, да нараним някого – така се зареждаме, с болката на другите!
Сякаш лошите хора се хранят с добрите! Губим енергията, позитивизма си! Живеем в среда, която ни отвращава и едновременно с това, която сами създаваме. Тя е просто следствие от грешките, които правим в поведението си – каквото си направиш, това и ще сърбаш. Но тя, действителността е в нашите ръце! Ако съумеем да се поправим, да обърнем глави към нуждаещите се, да не бъдем слепи и глухи към проблемите на другите – може и да успеем да излекуваме това болно общество!
Може да открием пътя и да успеем да съхраним и малкото, което ни е останало от отношението един към друг! Но това не е много вероятно! По-вероятно е да има все повече разплакани майки, шофьори убийци по улиците, млади хора, чийто живот е бил прекъснат просто от нуждата да опиташ! Да,такава е действителността днес!
добави коментар