Приложна социална психология: За влиянието на Пророците и магията на Предсказанията

За магията в пророчествата

Тук ще изложа една проста идея касаеща социалната и приложната психология, че предсказанията/прогнозите оказват реално влияние върху развоя на събитията. В тази връзка пророците/запознатите лица се явяват влиятелни фигури, използващи влияние или изграждащи такова, волно или неволно. Един цитат от „Темплиерът“ на Пол Дохърти:

„Миналия ноември словата на светия отец, папа Урбан II, бяха полетели като стрели. Йерусалим трябваше да бъде освободен от турците*. Такава беше волята Божия. Мъже, жени и деца започнаха да се въоръжават, за да тръгнат на война. Всички наизваждаха щитове с олющени гербове и оголени ръбове, пики с изкривени върхове, мечове, ножове и копия, съвсем почернели или ръждясали… Поправени и с нови остриета, оръжията се готвеха да събират кървава жетва… Франките се отправяха на път, отиваха в Йерусалим, за да освободят Светите места от властта на турците. Хората от западните земи бързаха да изпълнят пророчествата и предзнаменованията.“ (турците – има се предвид мюсюлманите – бел.а.)

Обърнете внимание на първите три и на последното изречение. Примерът не е насочен специално към религията или теориите на конспирацията, но е показателен за психологията на тълпата.

По същия начин признати експерти/запознати лица/пророци в небиблейски смисъл, прогнозират за вас какво ще е времето, ще поскъпне ли бензинът, ще падне ли цената на хляба, кога най-после ще се свържем с извънземните и т.н. Ако следите телевизията вкъщи, новинарските сайтове от телефона, радиото в колата или онлайн, четете в неделя вестника, докато си посръбвате кафето или се информирате чрез която и да е масмедия (електронен амвон), неизбежно ще чуете актуалните пророчества и съответно ще бъдете повлияни от тях.

Не казвам това с цел да критикувам, а по-скоро, за да ви накарам да цените източника, който вие смятате за достоверен по някаква причина. Да участвате в неговото развитие, защото колкото и шаблонно да звучи „за една медия, аудиторията е най-важното нещо“ е вярна фраза. Накратко, ако сте активни в обратната връзка – казващи нещо съществено в коментарите, харесвате или не нещо, но с причина, гласувате в анкети, споделяте ценното според вас, пишете писма до редакцията или се свързвате по телефона… Ако медията има малко ум, ще направи някаква промяна, която може да ви хареса.

Идеята е, да не изпадате в ступор от тежките апокалиптични пророчества, които се редят едно след друго. Информирайте се разумно и подлагайте на съмнение всяко предсказание/прогноза и си управлявайте сами живота. Водете се по себе си, без да сте крайни егоисти, по собствената си интуиция, но не пренебрегвайте и очевидните за вас факти. Цитат от Епикур, който малко да разведри атмосферата:

„… навеждай се, само ако трябва да вдигнеш нещо…“

За обаянието на пророците

Самите пророци/запознати лица са интересни, защото са успели да вдъхнат известно доверие в обществото или на своите събеседници, посредством контакт с тях. Характерните им черти (лидерски умения) са няколко:

1. Търсят активно и осъществяват контакт с аудиторията/ хората чрез масмедии или лично.

2. Самата пророческа персона излъчва и вдъхва доверие (има аура) по начина, по който звучи, държи се и изглежда.

3. Предават послание, което се гради в най-добрия случай на статистика и усет.

4. Подклаждат интересът на хората и тук се насажда идеята, че видите ли: „трябва да се ходи на Кръстоносни походи, защото Урбан II, подкрепен от поличбите и Бог го е казал…“

5. Ориентират посланието по вълната на общата тенденция в мисленето, и я насочват в определена посока, за да усвоят възможно по-голяма част от енергията й.

Отговорността на Пастира и кръста на Овцата

Малко или повече, умишлено или не, всеки един от нас влиза в ролята на врачка/пророк. В тази връзка е добре да сме внимателни, когато пророкуваме, защото по този начин може да повлияем непредсказуемо на околните, а защо не и на себе си.

Също не казвам, че пророкуването свише не съществува, но съдейки по повечето комерсиални врачки/запознати лица, всичко опира до пари и влияние, генерирани от вас и използвани от друг. Не внасяйте вашата лепта в изграждането на вяра в нещо, без да потърсите сметка.

Признаци, че сте под магията на пророчество:

– „Ей, тъй, хареса ми… „

А защо ви харесва не можете да кажете.

– „Щом го казва, сигурно е така…“

Кой го казва и в какъв контекст?

– „То и така не е добре, ма да не стане по-лошо!…“

Не ви ли стана ясно, че щастливи няма кой да ви направи, освен най-близките ви хора (не е задължително), но главно вие самите? Пророците виреят на почвата на вашето желание за нещо по-добро, но което ще се случи от само себе си. Другият мощен мотиватор, който използват е страхът ви – да не си загубите работата или спестяванията, здравето или живота. Следствието е, че вървите уверено по път, който друг ви е посочил, но който няма да ви отведе там, където си мислите…

За деградиращото доверие в пророците и пастирите

Пророците като влиятелни обществени фигури и желанието на много хора да се превърнат в такива, води до насищане на „пазара“ и обезценяване на доверието в тях и в темите, които засягат. Още повече, част от запознатите лица казват едно или друго с ясната идея да повлияят в изгодна за тях посока.

Резултатът е парадоксално (може и българско) общество, оформено от псевдо-индивидуалисти, които не желаят да бъдат личности и не разбират значението на авторитета. По-трудно, но по-добре е да осъзнаеш кой си и да насочиш енергията си в нещо положително и смислено (поне за теб), отколкото да се повлияеш от подсказана идея.

Накратко: „Не е луд тоя дето яде баницата…“Ако не сте доволни от пророците/запознатите лица, защо вие самите не се превърнете в пророк поне за себе си и до някаква степен, в запознато лице?

Още статии от Поручика