Приятелството между мъжа и жената…

Мит или реалност?

От доста дълго време се води вечният дъвкан спор дали е възможно приятелството между мъж и жена.

Особено ако те са необвързани и са „само” приятели се смята, че поне един от двамата има скрити цели, желания или мераци. Наречете ги както искате.

Тези въпросни скрити помисли може да са чисто сексуални, може би са просто привързаност или да се дължат на това, че когато си с този човек споделяш и не мислиш за проблемите си, а това не можем да отречем е голям фактор, за едно бъдещо подхлъзване.

Изобщо къде е границата, която не трябва да се преминава, за да има едно истинско приятелство между мъжа и жената във физически и духовен план? Докато това „приятелство” се заклеймява най-вече от мъжете, като невъзможно изниква нов въпрос на хоризонта, който тревожи много двойки.

Редно ли е, или по-точно възможно ли е една жена, която е обвързана и си има мъж (гадже), да има други приятели – мъже, с които да се среща и да общува? Напълно съм съгласна, че повечето обвързани мъже са напълно против и не им е приятно половинката им да се среща с разни приятелчета и да споделя с тях. Но ако приемем това за вярно, това би означавало, че самата връзка не върви и нямаме доверие в човека до нас.

Да, може би не е редно, защото никой не знае какво се крие в чуждата глава и дали някой от двамата не приема това въпросно „приятелство” по друг начин. Мъжете не могат да разберат необходимостта на жената да има приятели мъже, което може би е разбираемо за тях. Но те не могат и да си обяснят защо тя изобщо изпитва нужда да се вижда с други мъже. В повечето случаи тя няма никакви задни мисли и просто й е приятно веднъж седмично да изпие едно кафе и да си поговори с приятел, който може да й даде различно и напълно непредубедено мнение. Особено ако той е мъж и тя има проблеми във връзката си той ще може да й даде най-ясен и реален съвет, точно защото е мъж и има мъжка гледна точка.

Но докато жената просто иска да споделя и да говори в главата на нейния мъж се въртят всякакви сцени и картини. Понякога мъжете директно заявяват нежеланието си половинката им да се вижда с други мъже, което е явна грешка, защото с тази забрана ги подтикват да отидат точно в обратната посока. Понякога тази забрана се поставя не защото мъжът не вярва на жена си, а просто защото иска да я предпази и защити от разни измамници, които просто искат да се възползват от нея. Но по този начин той не нахлува ли в личния й живот и не нарушава ли личната й свобода?

Все пак всеки човек носи глава на раменете си и сам може да се пази и да прецени подобен тип хора и да ги отсее. Всяка двойка решава дали е за или против приятелството между противоположния пол, но ще завърша с една мисъл.

Когато обичаш един човек – пусни го на свобода, а ако той те обича ще ти бъде верен и връзката ви ще бъде по – здрава от всякога. А вие, драги читатели, как мислите?

Приятелството между мъжа и жената само мит ли е, или може да бъде и реалност?