Spisanie.to

Продавач на патриотизъм

Петък 13-ти.

Скитам си аз по софийските улици и очаквам да ми се случи нещо „фатално”. Стъпвам внимателно, пресичам на зелено, забърсвам си зацапаните с кални капки очила – за по-добра видимост.

Но в противовес на суеверието се сблъсквам с нещо тотално различно. Нещо освежаващо – сутрешна роса върху четирилистна детелина. Нещо несрещано от мен до този ден.

Влизам в подлеза между ЦУМ и Централни хали. Посреща ме тълпа от забързани хора с безизразни лица и сиви дрехи. Еднообразие и скука – толкоз.

Мизерията толкова старателно се е загнездила в мозъците ни, че не усещаме как с помощта на непрестанното оплакване и недоволство от съществуването си, се превръщаме в боклуци. И то – нерециклирани! Че кой в България губи от ценното си време, за да рециклира?!

Умишлено вредим на здравето – ядем гнусотии, пием гнусотии, пушим гнусотии. И после защо сме всекидневно нацупени? Защото ние така искаме, харесва ни да се оплакваме и нещо винаги да не е, както трябва.

Вървя и мисля колко по-хубаво е да виждаш приветливо излъчване плюс цветна шапка на глава. И тогава го забелязвам. Човека -цвят. Точно срещу мен върви старец с няколко български флага в двете си ръце. Пристъпва бавно със ситни крачки. Носи усмивка на лице и сякаш държи табела „Продавам патриотизъм”.

Заповядвам на краката си да престанат да вървят. Изчаквам го да се приближи и го снимам. Той мълчи, но погледът му все едно казва „Какво по дяволите правиш? Защо ме снимаш?! … Но ти благодаря!”. А ми се иска аз да му благодаря, за това, че разчупи обикновения ми петъчен ден. Не го бях срещала досега, но ще го запомня. То как да забравиш човек, който ти припомня за родолюбието в ден – различен от 3-ти март.

На този етап от живота ни в България имаме нужда от повече продавачи на патриотизъм като този. Той не се стреми да припечели повече, а да събуди българското, разположено някъде дълбоко в сърцето, в душата – на топло под дебелото зимно яке. Да, имаме нужда от голям брой немуподобни.

Той не бърза за работа, не го интересува колко е часът. Оползотворява деня си, чувства се дори щастлив от факта, че е българин. Напук на безредиците в държавата, корупцията, черните пътища в града, недостига на пари и изобщо цялостната смрад и мизерия, той внася патриотизъм, парфюмира ни със свободолюбие. Невероятно! Може и да е луд. Но се обзалагам, че ако Вазов беше жив и си пускаше краката на разходка из този подлез, би казал „Лудите, лудите – те да са живи!”.

Този старец е като ярко цветна мълния, която разцепва сивкавата рутина на обикновения петъчен ден. Харесвам го! Може да станем приятели дори.

Марчела Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :