Психаротерапия – нужна на цял един психясал свят

Всеки човек или по-точно почти всеки е гледал филма „Психаротерапия” или то поне е чувал за него. За тази така – страхотна комедия с легендарният – Джак Никалсън и невероятният комик – Адам Сандлър.

Като един не толкова комедиен, но също толкова пародиен сценарий се развива и нашият живот, както в България, така и навсякъде по света. Живеем забързано и все тичаме нанякъде. Към претъпкания градски транспорт, който така или иначе ще изпуснем или към гишето за плащане на сметки, до което за съжаление ще стигнем, а сметката все ще е същата – „космическа” и без да знаем защо. Вечно някой ни е виновен и вечено псуваме някого – дали ватмана на старата немска мотриса, или шофьорът на колата, която ни е засякла или поредните управляващи, които сами сме си избрали.

Но не само ние сме се побъркали – това е лошото. Света се е превърнал в една филмова площадка на пародия с примеси на малко американски екшън, френска комедия и българска простащина. Разбира се за къде без нас. Хората се превръщат в екшън герои от любимите си филми и откриват стрелба без проблем в кино салоните, просто защото не им се живее в реалността. Реалност на криза, немотия, агресия и тотално объркване. Някои се стрелят, а други като нас – българите изкарват напрежението, като ходят по улиците пияни и крещящи на въображаемите си духове, я от миналото, я от бъдещето. А други, по време на продажба в магазин за стоки – удрят шамари на възрастния клиент, защото той не е разбрал онази точка от договора, която изобщо не е била и спомената.

Таим агресия в себе си – наслагвана с години на немотия, защото каквито и да са нашите управлящи – лоши или добри, ние все живеем по един и същи начин – мързеливо и мизерно. Но дори държавата да се управи това няма да ни е достатъчно, защото няма кой да ни оправи манталитета, който за Европа се е превърнал в символ на – байганьовщина. Ние винаги ще си хвърляме фасовете и боклуците си по улицата и винаги ще псуваме съседа, защото все някой трябва да си го отнесе.

Една държава се оправя тогава, когато народът начело с управляващите променят манталитета си. Докато не спрем да гледаме в чинията на другия и не започнем да мислим, като едно цяло, няма да спрем да правим грешните избори и да взимаме грешните решения. Докато не спрем да си мислим, че много знаем, а започнем да приемаме съвети и да изслушваме други мнения – все ще си караме колите по дупките, ще се тъпчем, като сардини в градския транспорт и ще си плащаме под масата за адекватно медицинско лечение, на каквото реално имаме право.

Започвам да се чудя – дали всеки човек на тази планета няма нужда от една здрава „психаротерапия”, тъй като обикновените начини за премахване на стрес явно вече не помагат. Но дали и това ще ни помогне да изкореним натрупаната злоба и агресия?! Дали вечното чакане на някой Джак Никълсън, който да излекува психичните ни проблеми или чакането на някой пореден премиер, който ще запълни най-после дупките по улиците – не ни е изморило прекалено?!

Колкото и да сме психо вече не знам дали и психоаналитици ще ни помогнат. Хората приемат живота за даденост и водят войни помежду си със злоба и ненавист все едно ще живеят вечно. Вместо да се вслушат в думите на бабите си, защото макар и късно разбираме, че точно думите на възрастните хора наистина са от голямо значение. Думи приличащи на поговорки, мъдрости, бабини дивитини или какъвто искате етикет им сложете. А те реално са чисто и просто житейска истина или „Здравето е злато”!